За първи път в България през 197X г., ЗИТ разработи пропускна система АСКОП-1 и АСКОП-2 с Главен Конструктор Димитър Момчилов. В АСКОП-1 информацията за служителите се пазеше на перфокарта, а в АСКОП-2 на лична карта за всеки служител. Чрез пропускната система се следеше автоматично час на влизане и излизане на служителите.

Спомени на Димитър Момчилов за това време:

askop      АСКОП 1  и АСКОП 2

“Автоматизирана Система за Контрол и Отчитане на Присъствието”

1). АСКОП 1: Учреден ТНТМ  колектив с ръководител инж. Никола Киров (СЪРА),  от Конструктивен отдел, дойде в настройката-етаж 3-изток, където се “разгъваше” ново изделие: ЕСТЕЛ – система за телекомуникации (Мултиплексор=концентратор, Шкаф “линейна апаратура=модеми за телефонни и телексни линии, терминали ЕС8501-изходно устройство е немска пишеща машина и перфоратор на 7-битова хартиена перфолента. Вход е клавиатурата на пишещата машина (ЗОЕМТРОН-ГДР). Отговорен конструктор от ЦИИТ и инж. Видьо Видев, от колевктива на Илич Юлзари. Модемите са 300 бода, отг. конструктор е Камен – по-големи от кутия за дамски ботуши. Месец май, 1976 година. Преди 18 месеца ме взеха войник след 4 месеца работа в цеха за настройка на двубайтовия цетрален процесор, аналог на ИБМ серия 360- феритно ПЗУ и феритна оперативна памет-4х8 КБ в шкаф. Рубин Папазов беше техническият директор, Маргарит Маргаритов – производственият, Атанас Шопов беше главият. На работна среща с Рубин Папазов чух за мерака на Ат. Шопов и след около една седмица сложих 34 машинописни страници текст и блокови схеми на една възможна реализация (АСКОП 1). Папките от Н.Киров отидоха при Рубин Папазов, а той ги дал на Ат. Шопов. За базова е избрана конструкцията на ЕС8501- централно устойство в “Личен състав” (шеф Мария Гоцова). За дизайна на ЧЕТЕЦА (на входа=портала) и за пропуска бе привлечен (бог да го прости) Константин Борисов Томов – признат, отличен с Димитровска награда от Завод “Ворошилов” (родното място на ЗИТ) и кум на Ат. Шопов. За реализацията на хардуера беше отговорен (бог да го прости) ФИКО (Филип Неделчев от отдел КАП на инж. Николай Попов), а инж. Иван Иванов (Съпругът на Любка от “Настройка системи”, на Венци) задълба в двупосочната връзка по 2 проводника до 2000 метра със скорост 1200 бода (+/- 12 волта). На 9-ти май 1977 год. започна пробната експлоатация – перфолентите с регистрираните данни се вземаха за обработка в Заводския изчислителен център (шеф Деян Попов) от (бог да я прости) Ирина Русева, създала софтуерната част на система с плаващо работно време съгласно Кодекса на труда и Заповедите на Директора инж. т. Шопов. В пачка от 20 бита серийно се предават 16 бита на 4-цифреният десетичен заводски номер. Стартов и два стопови бита и бит за контрол по четност не осигуряваха устойчивост срещу шумове, т.е. информационна надежност.. ЗАСЛУГИ ЗА “Златната значка от Националния преглед на ТНТМ в Пловдив” има Председателят на Клуба за ТНТМ в ЗИТ инж. Лъчезар Попов ( по-късно зам. директор по техническите въпроси). .

АСКОП – колектив

2). АСКОП 2: Инж. Атанас Шопов вече е Генерален директор на ДСО “ИЗОТ”. Бави се пробната серия на новата машина с ЕЦЛ ИС (тип ИБМ370).  Работата намаля и много способни инженери тръгнаха да напускат. В края на 1978 “кумът” (Ко0нстантин Борисов Томов) ми предаде новината, че се планира редовно производство на изделие “АСКОП”. Отказах с мотива за ниската нинформационна надеждност и морално остарялата схемотехническа база (вече се “пръкваше” СМ600 – ПИА и АСИА бяха готови, процесорът 6800 беше в изпитания в ИМЕ. Разрешиха ми да си избера 40 души за колектив по разработка с ТТЛ средна степен на интеграция. Опитният образец (с жично опроводяване върху ИТЛ платки в конструктива на 24 чипа върху два слоя (технологията на старата машина).  Снимката е от месец септември 1979 в зала 14А на пловдивския панаир, където е сложена и ЕС1035, но все още не е работеща. Министърът на Машиностроенето и електрониката (Тончо Чакъров) води Председателя на Държавния съвет Тодор Живков, а АСКОП 2 се експонира от Генералния директор на ДСО “ИЗОТ” инж. Атанас Шопов (ние сме зад паравана и слушаме): “тази система  е предназначена за…регистрация на влизането и излизането в предприятията… Може да се инсталира дори в Кремиковци – на 16 портала, общо до 128 терминала…”

– И като влязат започват да четат вестници, кафета да пият и да чакат да си ходят. Измислете система, която да измерва кой колко работа е свършил – това каза Тодор Живков, но я записа като Държавна задача, за която лично ще се информира.

Заради проблеми с качеството имаше Държавно приемане на продукцията. В тези условия, в обявения срок, с готова документация за редовно производство, в това число и отраслова нормала, Държавната комисия с Председател инж. Лъчезар Попов, прие в 21 часа на 31.12.1981 (без никакви забележки) ПРОБНАТА СЕРИЯ (закупена още преди изпитанията от Изчислителния център на Централното управление на МК КРЕМИКОВЦИ). Три години по-късно дойдоха за резервни части – бяха износени четците (механично) и казаха, че не е спирала нито веднъж (денонощен режим 7/24).

За повече ИНФО моля потърсете инж. Лъчезар Попов

office@jumpopress.com  (тел.0899162392, 029783001), а също останалите живи участници в оригиналната разработка на хардуера и софтуера на АСКОП 2.

Regards, D.M.

Удостоверение за изобретение

АСКОП – карта за регистрация

Устройство за управление на магнитни ленти ЕС-5512

Приложение. Свързва селекторния канал на изчислителната машина с лентовите устройства.

Техническа характеристика. Предаването на данните между лентовото устройство и канала на централния процесор става на байтови блокове с минимална дължина 18 байта.

С помоща на вграден пулт за управление – котролера може да бъде включен в автономен режим. При автономния режим контролера  се отключва от канала без нарушение на работата на изчислителната машина и може да извършва операции по същия начин както ако е свързан с канала на процесора.

Към централния процесор се включва през селекторен канал. Максимална скорост за предаване на данни – 64 кб./сек. Елемантна база – ТТЛ интегрални схеми; Употребявана мощност 500 VA. Габаритни размери 1300Х750Х1600 мм.

Устройство за управление на магнитни дискове ЕС-5552

Сменяеми дискови пакети 100/200 МБ

Приложение. Предназначено е за управление на външни запонящи устройства на сменяеми магнитни дискови пакети.Устройството изпълнява следните функции: четене на информацията от адресното пространство на дисковете, включени към него; осъществява обмен на информация между дисковете и канала; контролира достоверността на информацията; контролира собственото състояние и състоянието на включените към него дискове.

Дискови пакети 317/635 МБ

Технически характеристики. Присъединяването на ЕС-5552 към централния процесор става през един от селекторните канали, което позволява включване на различни типове дискови устройства – според нуждите.

Благодарение на тези си характеристики, ЕС-5552 може да се включи към изчислителни машини, притежаващи селекторни канали – това са машини от единната серия за страните от СИВ и машини тип IBM – серии 360, 370, 43ХХ. Към контролера на магнитни дискове могат да се включат до 8 бр. дискови устройства.

Максималната скорост на предаване на данни – 156 кб./сек. Има встроена апаратура за контролиране обработката на информацията и проверка на работоспособността – за намиране на неизправности. Елементната база е интегрални схеми – тип ТТЛ. Употребявана мощност 560 VA; габаритни размери – 1200Х750Х1600 мм.

ЕС 8371 е телекомуникационен процесор, произвеждан от ЗИТ-София и е предвестника на интернет. Предназначението му беше да предава данни между изчислителните центрове, оборудвани с големи изчислителни машини и да връзва отдалечени терминали и в по-късен етап персонални компютри към централизирани бази данни.

ЕС 8371 – в дясната част на снимката

За първи път през 1986 г. – на техническа изложба в Центъра на промишлеността на г. Москва, беше демонстрирана международна връзка между две машини в ЦИИТТ-София и демонстрационния център на ЗИТ-София в г. Москва. Връзката беше осъществена с помоща на Обединената мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), разработена и внедрена от ЦИИТТ.

Системите се комплектоваха в Комбинат Системи за телеоб­работка Велико Търново.

Продаваха се в страните членки на СИВ като системи за телеобработка ЕСТЕЛ 4.1 и ЕСТЕЛ 4.2.

ЗИТ-151 е наименованието на първата промишлено произведена серия българска

електронно изчислителна машина (ЕИМ). Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „Фуджицу“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от Япония. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод “репинг”. Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на Завода за полупроводници – Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от ГДР.

Компютърна конфигурация

• Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
• Периферни входни устройства – четец на перфолента, четец на перфокарти;
• Изходни периферни устройства – перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
• Външни запаметяващи устройства – запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);[1]
• Стандартна ЕИМ- Шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
• Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.

Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.

Възможности на ЕИМ

ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :

събиране – 58,3 μs

изваждане – 82,5 μs

умножение – 850 μs

При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:

събиране – 150 μs

изваждане – 200 μs

умножение – 1400 μs

Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. [2], където har (hartley – хартли) е единица количество информация равна на log210 = 3,323 бита.

Производствено коопериране

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина “калаена вълна”. Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запомнящи устройства)- гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма “Аритма”. Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата “Хюлет пакард” (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.

Началото и развитието

С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на големи ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда централният процесор ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за дискови запомнящи устройства (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД) – 7 Mb или 29 Mb)и подсистемите за запаметяващи устройства на магнитна лента (управляващите устройства плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства на магнитна лента ЗУМЛ)). В Благоевград се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в Русе се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ. В гр. Стара Загора започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. В Пазарджик в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив два завода – Завод за пишещи машини и Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ), произвеждат продукти, предназначени изключително за допълване листа на български периферни устройства включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).

Източници

1. ((en)) Компютърен музей. ЗУМЛ Fujitsu Facom 603B
2. ((en)) Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30

3. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%98%D0%A2-151

Разработчици: Главен конструктор – Пржиялковский В.В. Заместник-главен конструктор – Смирнов Г.Д. Основни конструктори: Мальцев Н.А., Волков Л.И., Чалайдюк М.Ф., Качков В.П., Асцатуров Р.М.

Организация – разработчик – НИИЭВМ г. Минск. МРП СССР

Заводи-производители:

Мински завод ЕИМ им. Г.К, Орджоникидзе МРП СССР,

Брестски електромеханически завод МРП СССР,

Български завод ЗИТ г. София.

Година за край на разработката – 1971 год.

Година за начало на производството – 1971 год.

Година за край на производството – 1975 год.

Област на приложение : Изчислителни центрове на предприятия, обединения, ведомства. Научно-технически и планово-икономически задачи.

Количество на произведените машини:

1. • Мински завод-595 бр.
   • Брестски завод- 60 бр.
   • Завод ЗИТ – около 100 бр.
2. Структура на ЕИМ :
3. Архитектура ЕС ЕИМ- серия 1.(други модели –  ЕС-1010, ЕС-1021, ЕС-1030, ЕС-1040, ЕС-1050)
4. Разрядност – 8 разряда.
5. Набор команди – 144 команди стандартен набора команди от ЕС ЕИМ-серия 1.
6. Обем на оперативната памет на ферити – 64- 256 Кбайта.
7. Средства за пряко управление за създаване двумашинни комплекси.
8. Универсален интерфейс за връзка с външни устройства.
9. Три селекторни канала.
10. Дискова подсистема на сменни магнитни дискове с обем 7.25 Мбайт.
11. Лентова подсистема с плътност на записа 32 имп. на мм.

Процесор ЕС-1020-Б

Елементна база – интегрални микросхеми серия 155 ( Логика-2).

Конструкция – три стандартни шкафа ЕС ЕИМ-1, шкаф процесор, шкаф захранване, шкаф феритно ОЗУ. във всеки шкаф 2 отварящи се рами с два панела всяка. Размери на шкафа: 1200х750х1600 мм. Типови елементи за замяна (ТЕЗ) с размери 140х150 мм. Въздушно охлаждане с помоща на стандартни вентилатори ЕС ЕИМ. Стандартни блокове захранване за ЕС ЕИМ.

Технология: Двуслойни печатни платки с метализация. Монтажа на панелите се прави чрез завиване. Механизирана подготовка и монтаж на елементите върху платките. Запояване със спойка вълна. Полуавтоматизиран монтаж на панелите и автоматизиран контрол на монтажа на панелите на рамите. Стендово оборудване, позволявщо да се механизират операции по монтажа и контролирането.

Програми. С машините се доставяла дискова операционна система (ДОС), включваща в себе си освен управляващи програми, осигуряващи одновременно изпълнение на три работни програми, компилатори от Асемблер, РПГ, Фортран-4, Кобол, ПЛ-1,а също системни обслужващи програми за системата за тестване и контрол на устройствата.

Технически характеристики.

Производителност – 20 хил. операции в секунда по смес Гибсон-3.

Заемана площ на основен комплект – 80-100 кв. метра.

Работна температура – 5-40°С. Мощност, употребявана от процесора – 4.5 кW.

Особености на ЕИМ ЕС-1020:

Първата ЕИМ от Единната система ЕИМ на социалистическия лагер.

Първата ЕИМ, обеспечаваща пълна информационна и програмна съвместимост с широко распространените западни ЕИМ за общо предназначение.Пълна програмна съвместимост с IBM 360.

Литература

1. Пржиялковский В.В., Смирнов Г.Д., Мальцев Н.А., Асцатуров Р.М., Качков В.П., Голован А.К. “Электронная вычислительная машина ЕС-1020”, Москва, “Статистика” 1975 г.
2. Внедрени 9 патента, главния – “Система за обработка на данни” а.с. СССР № 433404 от 30. 02. 1974 г. Автори – Пржиялковский В.В. Смирнов Г.Д. Мальцев Н.А. и др.
3. Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/1-20.htm

ЕС 1022Б – Технически характеристики

1. 1. Eлектронна изчислителна машина ЕС-1022.(други подобни модели ЕС-1010М, ЕС-1011, ЕС-1012, ЕС-1032, ЕС-1033, ЕС-1052)
2. 2, Главен конструктор: Ростовцев И. К.; основни конструктори: Кривонос М. И., Шершень В. П., Чалайдюк, М. Ф., Коротченя М. И., Смирнов Г. Д., Ленкова В. М., Качков В. П.
3. 3, Организация–разработчик: СКБ на завод за  ЕИМ “Г. К. Орджоникидзе”; НИИЕИМ, Минск. Ведомство: Министерство на радиопромишлеността на СССР.
4. Заводи-производители: Мински завод ЕИМ “Г. К. Орджоникидзе” МРП СССР; Брестски електромеханически завод МРП СССР; ЗИТ, България, София.
5. Година на завършване на разработката: 1975.
6. Година на начално производство: 1975.
7. Година за прекратяване на производството: 1982.
8. Области за приложение: ЕИМ ЕС-1022 е усъвършенстван модел на ЕС-1020  получила  широко разпространение. Използвала се за решения на научно-технически, икономически, информационно-логически задачи в режим на пакетна обработка с разделяне на времето между потребителите, в режим телеобработка и отдалечен достъп по телефонните и телеграфни канали за връзка.
9. Брой произведени машини: от всички производители са произведени общо 3828 машини. Това е най-масово разпространената ЕИМ в страните от Социалистическия лагер.
10. Структура на ЕИМ.
11. Архитектура ЕС ЕИМ-сeрия 1:
12. набор команди – 144 команди стандартен набор команди на ЕС ЕИМ-серия 1,
13. ширина на обработка – 16 двоични разряда,
14. ширина на думата на  ОЗУ – 32 разряда. Обем на оперативната памет – ОЗУ на феритни сърцевини – 128-512 Кб.
15. Средства за пряко  управление за създаване на  двумашинни комплекси.
16. Универсален интерфейс за връзка с външни устройства. Два селекторни канала.
17. Дискова подсистема на сменни магнитни дискове с обем 29 Мб.(контролер и до 8 бр. дискови устройства)
18. Лентова подсистема на магнитни ленти с плътност на записа 64 импулса на 1 мм.
19. Елементна база: интегрални микросхеми серия 155 (“Логика-2”). Расширена номенклатура, включваща микросхеми със средна степен на интеграция.
20. Конструкция: три стандартни шкафа ЕС ЕИМ-1, шкаф процесор, шкаф захранване, шкаф феритно ОЗУ. В шкафовете по две отварящи се рами с по два панела всяка. Размери на шкафа: 1200х750х1600 мм. Типови елементи за замяна (ТЕЗ) с размери 140х150 мм (стандартни ТЕЗ-ове ЕС ЕИМ) Въздушно охлаждане с помоща на стандартни вентилатори ЕС ЕИМ. Захранване от набора стандартни блокове за захранване  ЕС ЕИМ.
21. Технология: двустранни печатни платки ТЕЗ-ове, се изготвят по метода на пълна метализация на отворите. Монтажа на панелите се прави по метода на  завиване. Механизирана подготовка и монтаж на елементите върху ТЕЗ-вете. Общо запояване на ТЕЗ-овете на спойка вълна. Полуавтоматичен монтаж на панелите и автоматизиран контрол на монтажа на рамите и шкафовете. Създадено е  стендового оборудване, позволяващо да се механизират операциите по монтаж и контрол. По нататъшно развитие по механизация и автоматизация на производството на ТЕЗ-ве. Конструирани са и са изготвени стендове и контролно-измерителни прибори, на първо място за ТЕЗ памет. В резултат трудоемкостта за изготвяне на ТЕЗ става минимална в отрасъла. Усъвършенствани са формообразущите методи за механична обработка.
22. Програмно осигуряване: с машината се доставя дискова операционна система (ДОС-2.1), включваща в себе си освен управляващи програми, поддържащи едновременна обработка на три работни програми, транслатори на  Асемблер, РПГ, Фортран-4, Кобол, ПЛ-1, а също системни обслужващи програми и комплект програми за техническо обслужване. Обеспечена е също и работа с операционна система ОС 4.1.
23. Технически характеристики: производителност – 80 хил. операции в секунда по смес Гибсон-3. Заемана площ на основен комплект – 108 кв. метра. Работна температура на въздуха – 5-40оС. Мощност, употрбявана от основния комплект, 25 кW.
24. Особенности на ЕИМ. ЕС-1022: напълно съхранява конструктивна и технологическа приемственост с ЕИМ ЕС 1020 и има редица преимущества:
    • бързодействието е увеличено в 6 пъти;
    • расширен е обема на оперативната памет;
    • исползвана е расширена номенклатура от микросхеми серия 155 (“Логика-2”).

Литература

1. Качков В. П., Кондратьев А. П., Ленкова В. М., Ростовцев И. К., Смирнов Г. Д. Электронная вычислительная машина ЕС-1022. М., Статистика, 1979.
2. Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/1-22.htm

Технически характеристики:

Производителност – 160 хил. операции в секунда по смес Гибсон-3.
Пропускна способност на каналите – 1200 Кб/с.

ZIT hall setting processors

Заемана площ на основен комплект – 110 кв. метра.
Работна температура на околната среда –  5-40°С.
Мощност, употребявана от основен комплект –  40 кВ.

ЕС-1035 – Първата изчислителна машина от Серия-2(напълно съвместима програмно със серия IBM 370), е разработена под ръководството на Г. Д. Смирнов в Минск с активното участие на ЦИИТ-София.  Машината поддържа виртуална памет. Произвежда се едновременно в Минск и ЗИТ София, България.

Основни компоненти на система ЕС 1035:

• Процесор ЕС-2635 (модели .03 или .21, шкафове) в състав:
  • шкаф процесор ЕС-2435 или ЕС-2435.21 (микропрограмен, вертикален микрокод с ширина 32 бита, памет на микрокода с обем 32-48 КБ), имащ 1 мултиплексен и 4 селекторни канала. Мултиплексния канал се ползвал за бавни устройства – пънчове и четци на перфоленти и перфокарти , а селекторните канали за бързи устройства – дискови и лентови подсистеми.
  • шкаф ОЗУ ЕС-3235, ЕС-3237 или ЕС-3238 (на микросхеми динамична памет с капацитет по 4 килобита).
  • пулт на оператора ЕС-1535.01 или .03(резултатите от процеса на обработка на данните се подавали на пулт на оператора, за да може да се следи текущото изпълнение на задачите)
  • Флопи дисково устройство за зареждане на микропрограмите ЕС-3535 (отделно устройство, което можело да се замени с твърд диск) – за първи път няма ПЗУ(постоянно запомнящо устройство), а микропрограмите се зареждат в RAM памет от флопи-диск.
  • шкаф захранване ЕС-0835.01.
• Различни комплекти дискови и лентови подсистеми, като:
• дискова подсистема ЕС-5061-29МБ – представлявала шкаф контролер и до 8 бр. дискови устройства.Голяма част от машините се комплектовали с дискови подсистеми ЕС-5067-100 и 200МБ. В тези подсистеми се ползвали сменяеми магнитни дискове  с капацитет 100 или 200 МБ,  модели ИЗОТ А544Е или ИЗОТ А529Е, българско производство.
• лентова подсистема ЕС-5017 – шкаф контролер и до 8 бр. лентови устройства.
• Терминална станция – контролер и до 16 бр. терминали – за въвеждане на програми в изходен код.
• Средства за вход-изход на информация (на перфокарти и на перфоленти),
• АЦПУ(автоматично цифрово печатащо устройство) 
• В разширена конфигурация се включвало и телекомуникационен процесор ЕСТЕЛ.

   

• За първи път в ЕИМ ЕС-1035 и в ЕИМ се появили:

  презареждаема памет на микропрограмите;

  

  ЗИТ -  Настройка

  средства за организация на виртуална памет с обем до  16 Мб;
  блок-мултиплексен режим на работа на селекторните канали;
  регистрация на програмните събития;
  разширена точност на  изчисленията с плаваща запетая;
  вграден адаптер канал-канал;
  повторение на микрокомандите при грешка;
  автоматична система за диагностика на неизправностите;

• Исползвани са ЕСЛ ИС серии ИС-500.
• Произведени са общо от Минския завод и ЗИТ-София 2138 машини.

ЕС 1054С се произвеждаше в ЗИТ-София, като клон в производството на минимашини. Аналогични машини с разностранно приложение се произвеждаха в завод “Електроника” – София. В страните от СИВ се комплектоваха и се продаваха като “ИЗОТ 1080С” и “ИЗОТ 1092С”. Те бяха съвместими програмно с VAX 11/730 и VAX 11/750 съответно. Операционната система беше MOS VP. Допълнителни програмни пакети, които се предлагаха бяха SATURN, MARS ICAR, DIGSP-MM, MONA LIZA, COMPASS и др. Основна търговска организация, чрез която се продаваха беше ВТО  “ИЗОТИМПЕКС”. Голяма част от произведените в ЗИТ комплекси се изнасяха и от “ИНТРАНСМАШ”, като съставна част от автоматизирани складове.

Области на приложение: CAD/CAM – системи, в изчислителните центрове на висшите учебни заведения, в системи за автоматично управление на процеси в реално време и много други области, където не беше наложително използването на големи изчислителни машини.