Завода за Изчислителна техника  е създаден по инициатива на проф. Иван Попов като следствие от Разпореждане 74 от 23 април 1966 г. на Министерски Съвет, което третира въпроси от изпълнение на договор с „Fujitsu“ гр. Кавсаки-Япония за производство на процесор на базата на японски такъв с името „Facom 230-30“

Първоначалния замисъл е процесора да се произвежда в Завод „Елекроника“, но поради забавяне строителството на нови корпуси на този завод, се създава нов ЗИТ с временно седалище „Централен научен институт по комплексна автоматизация“ на „Горнобански път“. За директор на завода е назначен инж. Стоимен Христов, главен инженер – Иван Марангозов и заместник-директор по производството инж. Маргарит Маргаритов – работил на този пост до края на производството на големи изчислителни машини в България.С полагането на основите при създаването на ЗИТ и ЦИИТ( централен институт за изчислителна техника), започва и набор на специалисти за изпълнение на задачите произтичащи от това. Сегашния „Технически университет“ – София с предишно наименование ВМЕИ „Ленин“ увеличава приема на бъдещите инженери по изчислителна техника, като към ЗИТ се преразпределят и млади инженери от специалностите „Радио и телевизия“ и „Съобщителна техника“. В първите  години – за да ускори набора на нужните специалисти, България, приема закон, който позволява на приетите младежи и бъдещи инженери да служат само 6 месеца редовна военна служба, като работят през това време и си спят в къщи.