ИЗОТ1014 вошел в регулярное производство в 1987 году полностью совместим с предыдущими вычислительных машин из ЕС-ЕИМ – производство ЗИТ и американские IBM Series 360, 370 и 43xx, с улучшенными техническими характеристиками. Впервые в болгарской вычислений стали использовать схемы с высокой степенью интеграции.

При сертификации машины в серии ЕС 4, она получила код ЕС 1037 и как таковой был продан в странах Советского Союза и СЭВ.
В комплекте с 4 шт. матричные процессора  продавалас как высокопроизводительны комплекс ЕС 1703.

Ниже приведены основные технические характеристики:
– Объем оперативной памяти – до 16 МБ с 333 nanosekudi цикла;
– Средняя производительность – 1,2 Mflopsa;

  – Объем оперативной памяти – 32 Кбайт;

  – Объем кэш-памяти – 32 МБайт цикла 50 наносекунд;
– Цикл компьютера – 50 наносекунд;
– 8 универсальных каналов, они могут работать в блокмултиплексном, байтмултиплексном или селекторном режимов в соответствии с типом периферийных устройств, которые должны быть включены. Тип канала может быть установлен с помощью панели управления. Скорость канала имеет 2,5 Мбайт в секунду.

ЕС 1703 – Высокая производительность комплекс

– Объем внешней памяти – до 9000 Мб;
– Размеры – 2500 x 1100 мм;
– Объем 1,2 кубических метров.
– Вес – 500 кг.
– Потребляемая мощность – 4,5 кВт.

Цех наладки ИЗОТ 1014Е

Программное обеспечение полностью совместимо с ЕС – EIM-Ryad 4. Работа под управлением всех операционных систем в своем классе – OS 6.1 OS 7 и CBM – российского производства. Он совместим с операционными системами на IBM – OS / VS1, MVS / SP и DOS / VSE.

Завод Вичислительны техники – СОФИЯ

Краткая история периода 1968-1977 года.

Завод Вичислительны техники был основан 12-го постановлением Совета Министров 17.11.1967, с целью создания цифровых вычислительных электронных, электронные калькуляторы и другие вычислительные ресурсы.Из-за отсутствия собственного производственного объекта, завод расположен временно в здании Научно-исследовательского института автоматизации  на улице “Йордан Вишеградски” 46 -. София, РНС Кирков.На основании пункта 2 пункта 6 РМС 358 6.09.1968 г. ИК в МС выносится решение 9/15/1968 о выделения  земельны участок площадью 200 гектаров к северу от дороги София-Пловдив на седьмом километре, против БАН и в 1968 году началось строительство собственного здания завода, которое закончилос 1972/73 год.

В письме 5235 от 08.01.1971 Комитета по науке, технического прогресса и высшего образования на основе Декрета 24 1971 – основан вычислиелны центр.

С сентября 1972 года на заводе создается производственно-учебный центр.

Завод руководит директор, заместители директора, есть направленности и бизнес-консультации. В администрации раздельные производственные, технические, экономические и коммерческий отдел.

Источник: Фонд 2423 Государственный архив София, Болгария.

Работя в ЗИТ от 1973 г. – като млад инженер по ИТ – настройчик на ЕИМ, сервизен инженер, началник цех, началник производство, производствен директор, директор изчислителен център, изпълняващ длъжността „Директор“ от 1985 г. до разпродажба на завода.

От всички места съм виждал ЗИТ.

Ще започна от 1973 г., когато видях бъдещия си началник Евгени Дамянов по пижама и с четка за зъби в устата да тича из цеха и ми каза: „Тук се спи момче“. Това беше Великото време за ЗИТ. Отидох при гаджето ми и й казах: „Трябва да се женим ако искаш деца. Тук се спи“. И тя започна да ми носи ядене в месал (тогава нямаше торбички). Това беше времето, когато се внедриха крадените технологии за големи ЕИМ. Но срещу износа на машини и технологии получавахме от СССР (бивша Русия) всичко, което беше необходимо за България в енергетиката – нефт, газ и оръжия. Работеха 1200 инженери и техници. Инженерите ги освобождаваха и от редовна военна служба.

Инж. И. Стамболийски

ЗИТ имаше цехове за спомагателни производства във Вършец, Поморие и Бобошево – Кюстендилско.

Второто преломно време беше 1985 г., когато по редовно купена технология започна внедряване на ЦПУ-та от Фанук. От ЗИТ бяха взети Базата за развитие, най-кадърните специалисти и прехвърлени в „Технотроника“ под ръководството на инж. Радка Мутафова – технически директор и ръководител на Базата и инж. Чолаков – министър, директор А. Бъчваров. Тогава ме назначиха директор в ЗИТ и с много усилия и воля под ръководството на акад. Стоян Марков беше внедрена една оригинална IBM машина ИЗОТ – 1014E.

Руснаците не искаха да повярват на очите си, че има такова нещо (нямаше интернет). С паралелния процесор (матричен процесор) беше изстреляна руската совалка „Буран“. ИЗОТ – 1014E работеше във всички важни руски центрове, включително военни и научни.

По-късно 1990 г. с матричния процесор отидох във фирма на НАСА – FPS и те бяха готови да ни дадат пазара си в Европа, но с гаранция на правителството, че няма да ходят машините в СССР. Този процесор едва се правеше в Китай и се пазаше с калашник на входа на цеха (видял съм го). Тогавашното правителство не се престраши. Роди се и първото българо-американско дружество „ЗИТ – Пертек“ за лентови устройства. Американците имаха такова дружество само с Франция.

Друг преломен момент беше, когато в съдружие с „Елмет инженеринг“ (военна фирма), Ирак искаше да купи всички технологии срещу нефт (колкото искаме). Но нямаше кой да подпише договорите 1994г. – 1995г.

1995 г. – 1996 г. се водеха и преговори с фирмите от ЮАР, които трансплантираха първото сърце и имат завод за електромедицинска апаратура. Договорихме да прехвърлят технологиите в ЗИТ, но тогавашния министър на здравеопазването Иван Черноземски не се съгласи да бъде ЗИТ, а те нищо не направиха.

Започна планирания глобален упадък на икономиката в България.

От обеми 300 млн. долара, започнахме да правим касови апарати, проверка на електромери, със стотина хиляди лева годишно.

По време на приватизацията ЗИТ също беше разпродаден, но с много усилия от направените дружества ЗИТ – съответна фирма, която произвеждаше и сега работят успешно, МДК na Митко Димитров, Бимко на Г. Бучков, Валена – на Мето, Пан Сервиз на Ивайло Тодоров, INTECH на Веселин Трифонов, ВКВ-5 на Венчо Велинов, Контракс на Д. Йорданов, Ани-17 на Анелия Иванова, Мис Петра на Иван Стамболийски, ЕТА-17 на Петър Бакалов (от Технотроника), ZIT International на Биляна Николаева (носи и знака на ЗИТ), В. Костов – Инвест на Васил Костов, Валентино на Валя Асенова. Повечето не издържаха на схемата в България.

Празните корпуси се напълниха постепенно и сега няма къде да се паркира.

Но това не е величието на ЗИТ, когато 1991 г. – 1992 г. ЗИТ кръстиха „Завод за изкупуване на Татри“, за 2 машини ИЗОТ 1014, внесохме 100 товарни Татри, които правителството не можа да договори и много други бартери, като първите персонални компютри от USA фирма, първите западни телевизори, дамски обувки, багери, западни автомобили и други. С инициатива и средства на ЗИТ се „роди“ техникума „Джон Атанасов“, който и сега ражда специалисти и за ЕО.

ЗИТ направи първия ведомствен блок като ГД (гражданско сдружение) с тухли по проект от МС, производствени цехове в Бобошево, Вършец, Поморие с хотел, защото тук не стигаха работници.

Базата на Щъркелово гнездо, започната от стария директор инж. Ботев, беше за отмора на работниците.

Всичко, което се направи в Банско, беше започнато от ЗИТ.

Продукцията на ЗИТ се изнасяше не само в Русия, но и в Германия, Чехия, Румъния, Сърбия, Черна гора, Индия, Етиопия, Узбекистан и др.

Това е, за да знаят поколенията и че първата изчислителна машина 1967 г. – 1971 г. е направена в ЗИТ по официален лиценз на Фуджицу с името ЗИТ 151 под ръководството на родоначалника на българската ИТ Иван Попов.

С поздрав, Иван Стамболийски

тел. за връзка:  0888 23 13 20

Иван Николов Попов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 29 март 1976 г. (ХІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес от 27 ноември 1962 до 9 юли 1971 г.; заместник министър-председател е от 9 юли 1971 до 1 септември 1974 г.; министър на машиностроенето от 9 юли 1971 до 13 юли 1973 г.; заместник-председател на Държавния съвет на НРБ от 1974 до 1976 г.; народен представител е от 1962 до 1990 г.

Роден е във Велико Търново. От 1921 г. членува в БКМС. За политическа дейност е осъден на две години затвор (1925–1927). През 1930 г. завършва математика в СУ, а през 1933 г. и електроинженерство във Висшата национална школа по електротехника и хидрология в Тулуза, Франция. В периода 1930–1931 г. е асистент в СУ. Работи в електрически заводи в Париж (1933–1934). След завръщането си в България основава предприятие за битови електроапарати в София (1934–1941). В годините на Втората световна война е инженер-изследовател и конструктор в завода “Агро Лукс” (1941–1945), а след нея и директор на заводи “Ганц” в Будапеща (1945–1948). В периода 1945–1949 г. става член на Унгарската комунистическа партия.

През 1949 г. се завръща в България и влиза през 1950 г. в БКП, а през 1961 г. е избран в ЦК на БКП. Работи в Държавната политехника (МЕИ), където през 1949 г. става доцент, а от 1953 г. е професор по конструкции на електрически машини и ръководител на катедра “Конструкции на електрическите машини и апарати”, на катедра “Проектиране на електрически машини”, и на катедра “Електрически машини и апарати”. В периода 1949–1951 г. е директор на Силнотоковия завод “Васил Коларов” в София и главен директор на обединение “Елпром” (1951–1952). Основател и ръководител на Секция “Електропромишленост” в Научноизследователския институт по електрификация към Министерството на електрификацията (1955–1957). В периода 1956–1958 г. е заместник-ректор на ВМЕИ, а през 1962 г. и ректор.

Директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност в Берлин, ГДР (1958–1962). Председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи (1977–1989). През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН, през 1966 г. става член на Академията за наука и изкуства в Тулуза, Франция, доктор на Висшето техническо училище в Илменау, ГДР (1970), почетен член на Съюза на германските инженери, ФРГ (1987). Инициатор за производството на изчислителна техника и електроника в България.

Източник: http://politburo.archives.bg/en/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1970-1979/118

Русия за Българската изчислителна техника

Превел:      Венчо Велинов

Коригирал: Евгени Дамянов

България, дълго време предствлявала типично аграрна страна, започва създаването на собствена електронна промишленост през 1945 г. с мероприятия по внeдряване и производство на радиотехнически устройства.

Началото на дейностите по създаване на собствена изчислителна техника се отнася към 1960-а год., обаче и тогава не е излизала от рамките на  теоритични изследвания на Математическия институт на Българската академия на науките. По това  време много български студенти постоянно получавали образование във висшите учебни заведения на СССР, ГДР и други социалистически страни, полагайки научната основа за развитие на изчислителната техника в самата България. Правителството на страната е предприемало всички мерки по развитие на собствено висше техническо образование, и не е удивително, че нивото на квалификация на българските учени и специалисти растял много бързо.

Първият български център по изчислителна техника се открива на 1 юли 1961 г. В него работели основно математици, завършили Софийския университет. Под ръководството на Любомир Илиев, Благовест Сендов и Борис Боровски първия български компютър “Витоша” бил внедрен в експлоатация през 1963 г. Това била едноадресна машина на електронни лампи и с магнитен барабан, притежаващ обем 4096 40 битови думи. Скоро след това последвал мини-компютър ЕЛКА-6521.

Търговското производство на ЕИМ започва през 1967-1968 г. в  Завода за изчислителна техника в София. Първата ЕИМ в България ЗИТ-151 е произведана по лиценз на японската компания Fujitsu и е прототип на нейния модел Facom 230-30. Приета е в експлоатация през 1969 год. Машината е била оборудвана със електронни елементи, внос от Япония. Тези компютри вече били снабдени с компилатори за Фортран и Кобол. Към края на 1960-те години започнали да се произвеждат български транзистори по френски лиценз. Производството се  основавало на технология MOS.

В началото на 1969 г. правителството провело различи реформи по усъвершенстване системата за  управление на икономиката и нейното развите. В съответните официални документи се появили изисквания за внедряване на комплексна автоматизация и кибернетизация на производството  и управлението. Основното направление за развитие се заключвало във световно развитие на системи и технологии за  обработка на данни. В този  период започнало и встъпването на България в проекта ЕС (Единна Система). През 1967 г. България приела активно участие в първите преговори за съвместно развитие и единна техническа политика в областта на ЕИМ, в резултат на което  било подписано (многостранно) споразумение за сътрудничество. През 1969 г. били създадени Междуправителствена комисия и Съвет на главните конструктори по изчислителна техника за разработване на ЕС ЕИМ.

Всички тези концепции се реализирали по пътя на създаване на три големи държавни обединения:

• Държавно Стопанско Обединение “ИЗОТ”;
• Държавно Стопанско Обединение по електронни компоненти;
• Държавно Стопанско Обединение “РЕСПРОМ”.

ДСО “ИЗОТ”, расположено в София, отговаряло за научните изследвания, развитието и производството. Сред българските организации, заети с производство на ЕИМ, то, безспорно, станало най-важното проектно-производствено обединение. В състава на ДСО “ИЗОТ” влезли следните ведущи предприятия:

• Софийския завод за изчислителна техника;
• заводите по производство на запаметяващи устройства в  Пловдив, Стара Загора ДЗУ, Велико Търново и Бургас;
• фабрика за магнитни дискове в Пазарджик;
• завод “Оргтехника” с лаборатория за техническо развитие в Силистра;
• фабрика за пишещи машини в Пловдив;
• завод “Електроника” в София;
• завод за организационна техника в Самоков;
• завод за механични конструкции в Благоевград;
• завод за печатни платки в Русе;
• ремонтна фабрика “Канцеларски машини” в София;
• завод “Аналитик” в Михайловград;
• завод “Климент Ворошилов”, произвеждащ периферни и радиорелейни системи;
• завод във Варна;
• завод “Електра”, завод за производство на електронни компоненти и сервиз на изделия ИЗОТ в София. ИЗОТ също включвал много НИИ и центрове за техническо развитие.

Българските специалисти бързо направили кооперация с минските колеги, имащи голям опит в разработването на  ЕИМ от серия “Минск”. Скоро се появили съвместни колективи, бързо решаващи доста сложни проблеми, като:

• определяне на архитектурата на машините, нейното  микропрограмно управление, организация и структура на каналите и интерфейса, аритметично-логическото устройство и т.н.;
• исползване на нови интегрални схеми при конструиране на големи изчислителни устройства в системите от трето поколение;
• разработване на конструкции, основаващи се на модулен принцип;
• решаване на сложни конструктивни и технологически въпроси при разработване на оперативни памети;
• създаване на основите за съвместна работа по автоматизация на проектирането.

През 1970 г. бил учреден Икономически съвет по електронни компоненти с директор в Ботевград. Той обединявал десет производствени предприятия, а също и изследователски и проектни институти. На този съвет се възлагали отговорността за производство на транзистори, силициеви диоди, интегрални превключватели, кондензатори, резистори и т. н.

Заедно със значителните инвестиции в тези предприятия, направени от съответните съветски организации, били сключени договори за кооперация и голяма практическа помощ, оказвана от Съветския Съюз във всички производствени области в течение на много години. По такъв начин България бързо заела важно място сред страните на СИВ — производители на ЕИМ, а по-късно успява да изнася значителна част от  своята електронна продукция в СССР. През 1980-е години, особено с появяването на малки и персонални ЕИМ, българските запаметяващи устройства на магнитните дискове ИЗОТ станали особено популярни сред съветските потребители.

От  началото на 1970-е години основа за българо-съветското сътрудничество станало също съвместното производство на ЕИМ ЕС-1020, начело с научно-изследователския институт в Минск и Института за изчислителна техника в София.

Производството на тези машини в завод “Орджоникидзе” в Минск и на българския вариант на ЕС-1020, показано на изложба “ЕС-73” в Москва, ознаменува  важен етап в развитието на българското производство на изчислителна техника, което в крайна сметка създало необходимите условия за внедряване на средства за автоматична обработка на информация и в българската икономика.

Моделът ЕС-1020 е от първата серия машини ЕС и се произвежда в периода 1973-1976 г.; след нея последвал подобрения модел ЕС-1022. В същото време започнало развитие на втора серия. СССР и България започнали съвместна разработка на машина ЕС-1035. Минския завод “Орджоникидзе” произвеждал процесора, а запаметяващите устройства (магнитни дискове и магнитни ленти) се изготавяли в България. Паралелно машина ЕС 1035 се произвежда и експортира от ЗИТ София. Търговското производство на ЕС-1035 започнало през 1980 г.

По такъв начин  ставало и сътрудничеството със СССР в  производството на мини и микромашини, което включвало икономическо планиране, и разработка на методи и тяхното приложение в различни области. Затова през 1977 г. било  създадено специално съвместно конструкторско бюро “Интерпрограма”.

Заедно с активното участие в програмата ЕС ЕИМ, където България участвала в съвместни програми с всички страни от СИВ, също участва и в  проекти за създаване на малки машини СМ ЕИМ.

Извън рамките на тези проекти в Софийския завод “Електроника” били произведени и внедрени в серийно производство малки модулни мини-ЕИМ ИЗОТ-0310, тъй като от  ръководствата се отбелязвала важната роля на системи, направени на мини-машини в различни области на промишлеността, селското стопанство,  административната работа и т. н. Опита, получен от българските специалисти в съвместната работа, помогнал за успешното решение на сложни проблеми, възникнали при самостоятелните разработки. В НРБ били създадени дискови подсистеми  със сменни дискове, магнитни платки за микроустройства памет, лентови подсистеми и магнитни ленти различни типове, в това число и за запаметяващи устройства на магнитни касети. Също се произвеждали и устройства за управление на периферна памет и регистриращи устройства на магнитни ленти, устройства за въвеждане на информация на перфокарти, принтери, монитори и други устройства за обработка на данни (комутатори, модеми, терминали, мултиплексори и т. н.).

Сред най-известните примери може да се назоват сериите външни запомнящи устройства (ВЗУ) на сменни магнитни дискове ЕС-5052 (с обем 7,25 Мб на пакет), ЕС-5061 (29 Мб на пакет) и ИЗОТ-1370, а също ВЗУ на магнитна лента ЕС-5012 М и ЕС-5012-01, предназначени за работа както с машини ЕС, така  и с ЕИМ “Минск” и “Одра”, а също малки лентови подсистеми ИЗОТ-1006 и ИЗОТ-5004 Е. Техните характеристики удовлетворявали изискванията на потребителите при създаване на системи на базата, както на  големи, така и на малки ЕИМ. В края на 1970-е години по програмите ЕС и СМ обединение ИЗОТ също произвеждало устройство за обработка на текстове ИЗОТ-1002-С.

В края на 1970-е години било създадено българско лентово устройство ЕС-9002, в което информацията се въвеждала на лента непосредствено от клавиатура. То се ползвало с голямо търсене не само в България, но и в СССР. Не по-малка популярност придобило и запомнящо устройство на магнитен диск ЕС-5074. По късно произведената система ЕС-9003 представлявала добро средство за подготовка на данни на магнитна лента с помоща на клавиатура под управлението на мини-ЕИМ. Тази система заменяла всяко устройство за подготовка и предварителен контрол на въвежданите данни.

Важен момент било внедряването на комплексни системи за телеобработка на данни ЕСТЕЛ. Системата ЕСТЕЛ представлявала  комплекс апаратни и программни средства, ориентирани към исползване на ресурси на централната ЕИМ от множество отдалечени потребители. За това трябвало наличието на  ЕС-ЕИМ и добре развити телефонни връзки. Всички горепосочени устройства се произвеждали за ЕСТЕЛ (или с отчитане на нейните изисквания). Нейните параметри съответствали за машини ЕС, и всички устройства били напълно съвместими. Всичкото необходимо ПО също напълно съответствало на стандартите ОС – ЕС. Тези системи се комплектовали не само от български, но и от съветски и унгарски компоненти.

За отбелязване е , че въпреки  скромния опит при промишлено производство, качеството на българските запаметяващи устройства, периферия и т. н. било напълно удовлетворително. Често то превъзхождало и нивото на качество на сходните съветски модели. Високо качество на съветското масово производство почнало да се  достига твърде късно. Определена отрицателна роля изиграли много сложното разделяне  на функциите между производителите и безмислените бюрократични спънки, които често усложнявали, или даже забавяли съвместната работа.

Въпреки това, сътрудничеството със СССР осигурявало на НРБ високи темпове на развитие. По официални данни ръстът на производство на ИЗОТ (имащо най-високи темпове) в 1970-е години бил до 30% за година. За периода на 6-тата петилетка (1970-1975) обемът на производство на ИТ(изчислителна техника) се увеличил 10 пъти, при това до 80% от продукцията се изнасяла в страните от  СИВ.

България също правела съвместни разработки с заводите “Karl Zeiss” и предприятията Robotron в ГДР, завод TESLA в Чехословакия, обединение MERA в Полша, с УНР, СРР и Куба.

Освен ЕИМ в НРБ се създавали широка гама микрокалкулатори “Елка”: “Елка-101” (-110, -130, -135), серия  калкулатори за икономически сметки  “Елка-50” (-51, -53, -55) и микрокомпютри за научни расчети “Елка-58”, -59. Електронните касови апарати “Елка-89” можели да работят не само автономно, но и като терминали в състава на системи за управление на търговски обекти на базата на мини-ЕИМ ИЗОТ-0310. Касовият апарат “Елка-88” за предприятия за обществено хранене бил по същество специализиран компютър, позволяващ да се  правят всички видове расчетни операции, необходими в дадената сфера.

За счетоводни и управленчески системи се произвеждали буквено-цифрово печатащо устройство ИЗОТ-132-Д и ЦПУ МИНИПРИНТ-45 и МИНИПРИНТ-77, а също пишещи машини “Марица” и различни микропроцесори.

Може също да се отбелижи, че благодарение на своята активна политика в областта на развитие на изчислителна техника, България успяла да си  позволи определен разкош, разработвайки различи системни решения за общо приложение, например в административните и управленчески системи, науката и техниката, а също в производство на технологически системи и процеси.

Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/sev_it.htm

Историческа хронология на Изчислителната Техника

Човечеството отдавна прави опити за построяване на изчислителни машини, които да заменят човека при пресмятане на големи масиви данни. За опитите можем да съдим само по останалите документи – ето някои факти за това:

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи(1452-1519) – намерени са ръкописи  със скици за маханично сумиращо устройство. При възпроизвеждането му от фирма IBM – се оказало напълно работоспособно.

Блез Паскал(1623-1662) – френски математик, който през 1641 г. конструира първата механична сумираща машина. На него е наречен много разпространения в днешно време език за програмиране “Pascal”.

Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716) – в 1674 г. прави първата механична машина, която правела четири аритметични действия.Измисля двоичната система.

Чарлз Бабидж – английски математик – през 1822 г. измислил механична изчислителна машина, смятаща с точност до шестия знак, която можела да смята прозводни от втори ред.

През 1833 г. Бабидж измисля механична сметачна машина с размерите на футболно игрище, която е почти  идеята за съвременен компютър. За първи път е показана идеята за ползване на предишните резултати от изчислението и циклично смятане, като метод в програмирането.Събирането и изваждането щяли да отнемат 3 секунди, а умножението и делението 2-3 минути.За съжаление не успява да го реализира, поради липса на финансиране.

Първата програмистка Августа Ада

Августа Ада(1816-1852) – единствената дъщеря на английския поет лорд Байрон, графиня на Лъвлейс е разработила програми, които управлявали сметачната машина на Бабидж и така станала първата програмистка. В нейна чест е кръстен програмния език ADA.Програмите са написани по времето, когато е работила като асистентка на Бабидж.

През 1829 г. Уилям Остин Бърт патентовал работеща пишеща машина, която имала недостатъка, че при бърз печат се заклинвали букви.

През 1844 г.Самюел Морз изобретява електрическия телеграф. Изобретението отнема 7 години от живота му. По азбуката на Морз изпраща първото съобщение между Вашингтон и Балтимор.

В същата година излиза труда на Джордж Бул, описващ основите на булевата алгебра, която по-късно широко се използва при писането на програми.

През 1874 г. се появява подредбата QWERTY, с което почнало и масовото производство на пишещи машини.

През 1876 г. Александър Бел изобретява телефона.

Ал. Бел

Създателя на IBM Херман Холерит

През 1889 г. Херман Холерит(фирма  CTR, която по-късно е преименована в IBM) прилага перфокарти при преброяването на населението на Америка. Обработката на предишното преброяване отнело 7 години. При това преброяване Холерит се справил за 6 седмици и преброил 62 млн. американци. Това се смята за звездния час на изчислителната техника.

През 1895 е изобретено радиото от Попов и Маркони. Пръв го изобретява Попов, но историята е дала славата на Маркони.

През 1904 г. английския физик Джон Амброз Флеминг, като изучава трудовете на Едисон открива диода. След 2 години американския изобретател Ли де Форест изобретява триода. После се се откриват тетрод, пентод и т.н. С тези открития фактически се открива елементната база, не само за бъдещите открития в радиото и телевизията, но и в изчислителната техника.

През 1907 г. петербургския учен Борис Розинг патентова електронно-лъчевата тръба. Негов асистент е бъдещия баща на телевизията Владимир Зворикин. По-късно, като питат Зворикин, кое е най-голямото изобретение, направено от него – той отговаря шеговито – копчето за изключване на телевизора.

През 1915 г. физика Менсън Бенедикс открил, че кристал на германии може да преобразува променливия ток в постоянен. Това е началото на развитето на транзисторите – елементна база и на съвременните електронни устройства.

През 1917 г. Карел Чапек измисля думата “Робот”.

През 1924 г. компанията на Холерит CTR се преименува на IBM(International Business Machines). Рекламен девиз на фирмата става “Think”. По късно Apple приема девиза “Think Different”.

IBM 601

През 1935 г. корпорацията IBM започва продажба на IBM 601 – машина на която аритметичното устройство е направено от релета. Машината можела да извършва операцията умножение за 1 секунда – революционно за времето си бързодействие. Това донася на машината огромна популярност и се продават повече от 1500 бр. В процеса на експлоатация е открита и първата грешка при изчисленията. В едно от релетата на машината прониква “bug( бубулечка)” и машината прави грешки, поради факта че бубулечката не позволява затварянето на веригата на релето. От там идва и съвременното понятие “дебъгване”, т.е. – отстраняване на грешки(бубулечки) при настройката на съвременните програми.

Пояснение: Изчислителните машини са построени на употребата на двоичен код – т.е – ползват се само две числа – 0 и 1. Така логическите операции могат да се изпълняват дори от релета, които имат тези две състояния – затворен контакт на релето е 1, а отворен 0.

От 1937 до 1953 г. се произвежда първото поколение електронни изчислителни машини. Характерно е, че машините имат внушителни размери и са тясно специализирани. Програмирането им било много трудно, тъй като програмите се пишели директно на машинен език. Хардуера бил на електронни лампи и релета, а паметта на магнитни барабани.

През 1937 г. Алан Тюринг издава научен труд, решаващ редица математически проблеми при построяването на изчислителни машини – т.е. компютри.Появява се понятието “Машина на Тюринг”.

В същата година Джон Атанасов разработва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър.

Джон Атанасов

През 1938 г.Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават компанията “Hewlett-Packard” в частен гараж. Последователността на фамилиите за името на фирмата става с хвърляне на монета.

В същата година Клод Шенон завършва труда си за използване на булевата алгебра в изчислителните машини.

През 1939 г. Konrad Zuse създава електромеханичен компютър Z3, който бил подобрен модел на преди-това създадения  от него Z1.

През същата година става първото “хакване” – поляка Мариан Ржевски разработва “Бомба” – машина използваща електромеханична логика, която има за цел да разбие кода на немската цифрова машина “Енигма”. През 1940 г. Ржевски отива в Англия и работи заедно с Алан Тюринг по усъвършенстван модел на “Бомбата”.

Атанасов-Бери комютър

През 1939 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери  започват построяването на  първият компютър, използващ вакуумни лампи (ABC – Атанасов Бери компютър), който е унищожен по време на втората световна война, но по-късно през 1997 г. е възстановен и изложен в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова.

През 1940 се демонстрира първата мрежа от Стибитц. Той показва управление на калкулатор по телетайп.

През 1941 година компютъра на Джон Атанасов и Бери е готов и те демонстрират решаването на 29 уравнения с 29 неизвестни за един час. Предишния рекорд бил 381 часа.

През 1943 г. Макс Нюман и Вин Уилямс в Блетчли Парк завършват машина за разбиване на кода на новите германски шифри по кодовото наименование “Риба”.

Mark-1

По същото време IBM построяват изчислителната машина Mark I. Машината била дълга 15 метра, тежала 15 тона и имала 750 000 части. Действие умножение с тази машина ставало за 1 секунда. Тогавашния президент на IBM – Томас Уотсън казва “Аз мисля, че в света има търсене за около 5 такива машини”

През 1944 г. Томи Флауър прави електронен вариант на “Риба” – “Колос”. С нейна помощ се правело дешифриране на нарежданията на немското командване и това помогнало на съюзниците да водят успешни военни действия и били спасени много човешки животи. Машината “Колос”, работеща в “Блечли парк” била голяма военна тайна и в края на войната се унищожава. По-късно се реконструира и излага в музейната експозиция.

Eniac

През 1945 – Томас, Екерт и фон Нойман завършват изцяло електронната изчислителна машина “ENIAC”(Electronic Numerical Integrator and Computer). Машината имала 18 000 вакуумни лампи и повече от 80 000 други компоненти, тегло над 30 тона и се разполагала на площ от 300 кв. м. Консумирала около 200 кВ енергия. Тактова честота 100 KHz. Въвеждането на програмите ставало с превключватели и една програма се въвеждала за около седмица. За ефектност при демонстрацията и сложили множество разноцветни лампи. Тази практика останала и за по-късните модели.

ENIAC бил 1000 пъти по-бърз от Mark-1 и правел 300 операции за секунда.

През 1947 г. инженерите от Bell Labs Уилям Шокли, Джон Бардин и Уолтър Бретън изобретяват транзистора.

Реплика на транзистор

След 9 години са наградени с Нобелова награда, която си разделят (нобеловата награда е равностойността на един милион долара към момента на получаване).

В същата година Норберт Винер въвежда термина “кибернетика”.

През 1948 г. корпорацията IBM представя електронен калкулатор IBM-604, която за вход и изход използвала перфокарти.

IBM 604

През 1949 г. се произвежда първия военен компютър – BINAC. По този повод списание “Popular Mechanics” казва: “В бъдеще може да се появят компютри с тегло по-малко от тон и половина”

BINAC

През 1951 г. Екърт и Моукли построяват компютъра “UNIVAC”(Universal Automatic Computer) за фирмата “Remigton Rand”. Това бил и първия търговски компютър с цена един милион долара. От него са продадени общо 40 бр.

UNIVAC

През 1954 г. се появяват първите матрични принтери и прототип на първия уинчестер-диск “IBM 305 RAMAC”. Започва производството на второ поколение компютри(1955-1962) г.

През 1955 г. се произвежда първата изчислителна машина на транзистори “TRIDAC”.

Ражда се Бил Гейтс.

През 1956 г. IBM произвежда първия си комерсиален твърд диск.

През 1957 г. служител на IBM създава езика за програмиране FORTRAN .

Кен Олсен и Халан Андерсон създават  Digital Equipment Corp (DEC).

През 1958 г. се появява езика за програмиране ALGOL(Algorithmic Oriented Language).

Джек Килби – “Texas Instruments” и Роберт Нойс – “Fairchild Semiconductor” независимо един от друг изобретяват интегралната схема. В “Bell Labs” произвеждат първия модем с бързодействие 300 бода за секунда. По света работят около 2500 компютъра.

През 1959 г. Джон мак Карти създава езика за програмиране “LISP” – език за изкуствен интелект. По това време имало вече над 200 различни езици за програмиране.

IBM създава първата си изчислителна  машина “IBM 7090” – базирана изцяло на транзистори.

Xerox 914

е първата копирна машина на пазара.

През 1960 г. DEC пуска в продажба първия търговски миникомпютър – PDP-1 с много малки размери за времето си – колкото автомобил.

PDP – 1

IBM създава езика за програмиране PL-1. По света вече има около 6000 изчислителни машини.

Започва производството на трето поколение изчислителни машини (1963-1971) г. За първи път в този период започва прилагането на интегрални схеми при производството на компютри.

Започва изграждането на суперкомпютри, ползващи паралелизъм при изчисленията.

През 1961 г. в България започва да се строи изчислителна машина на лампи от Българска Академия на Науките и след построяването и през 1963 г. я наричат “Витоша“.

През 1962 г. е построен първия Български завод за компютърна техника – “Електроника” в София.

През 1963 г. Америаканският институт за стандарти приема кодировката ASKII.

В Англия Университета на Манчестър пуска в действие първия супер-компютър Атлас.

През 1964 г. Дъг Енгелбърд измисля и патентова мишката.

CDC 6600

Control Data Corporation (CDC) пуска в действие най-бързия за времето супер-компютър CDC 6600, който остава такъв до 1969, когато го измества друг модел CDC 7600.

CDC 7600

През 1965 г. Морис Уилкс почва да говори за кеш памет и начина и за ползване в изчислителните машини.

Гордан Мур дефинира Първи закон на Мур, според който “Броят транзистори на новите модели микропроцесори ще нараства приблизително два пъти на всеки 18-24 месеца”.

Доналд Дейвис изобретява “комутацията на пакети”.

DEC пуска на пaзара най-евтината мини-машина, струваща едва 18 000 USD.

Българското правителство, в лицето на чл. кор. Иван Попов започва преговори с японската фирма “Fujitsu – (Fuji Tsushinki Manufacturing Corporation)”

чл. кор. Иван Попов

(Фуджи Телеком) за съвместно производство на 20 бр. изчислителни машини от серията “Facom 230”, с цел да се построят изчислителни центрове за големите окръжни градове.

През 1967 г. е създаден ЦИИТ(Централен институт по Изчислителна Техника) и ЗИТ(Завод за Изчислителна Техника) и започва набирането на кадри за бъдещото производство.ВМЕИ(сегашния Технически Университет) увеличава броя на приетите студенти по специалност “Изчислителна Техника”. Момчетата, приети в тази специалност служат 6 месеца в армията, вместо 2 години и три месеца, като само посещават занятия във военните поделения и си спят по домовете. Започва изпълнението на 5-годишното споразумение между България и “Fujitsu”.

През 1967 г. в Америка се приема формата YYMMDD, която довежда до проблема 2000 г.

България започва да строи едновременно 9 завода в различни свои градове.Строителството продължава 3 години и през 1970-а всички новосъздадени заводи заработват с пълна мощност.

Навлизаме в златните десетилетия на Българската изчислителна техника.

Болгария, долгое время остававшаяся типичной аграрной страной, начала путь к созданию собственной электронной промышленности в 1945 г. с мероприятий по освоению производства радиотехнических устройств.

Начало её деятельности по собственно вычислительной технике относится уже к 1960-м, однако и тогда она ещё не выходила за рамки теоретических исследований Математического института Болгарской академии наук. В то же время многочисленные болгарские студенты постоянно получали образование в высших учебных заведениях СССР, ГДР и других социалистических стран, закладывая научную основу для развития ВТ в самой Болгарии. Правительство страны принимало все меры по развитию собственного высшего технического образования, и не удивительно, что уровень квалификации болгарских ученых и специалистов рос очень быстро.

Первый болгарский центр вычислительной техники открылся 1 июля 1961 г. В нем работали в основном математики — выпускники Софийского университета. Под руководством Любомира Илиева, Благовеста Сендова и Бориса Боровского первый болгарский компьютер “Витоша” был введен в эксплуатацию в 1963 г. Это была одноадресная машина на электронных лампах и с магнитным барабаном, имевшим ёмкость в 4096 40 битовых слов. Вскоре за ним последовал мини-компьютер ЕЛКА-6521. Коммерческое производство ЭВМ началось в 1966-1967 гг. на Заводе вычислительной техники в Софии. Первая модель ЗИТ-151 была принята в эксплуатацию в 1971 г. Производили ее по лицензии японской компании Fujitsu. Машина была оснащена собственными болгарскими полупроводниками, изготавливавшимися начиная с 1964 г. по французским лицензиям. Эти компьютеры уже были снабжены компиляторами для Фортрана и Кобола. К концу 1960-х появились и болгарские транзисторы. Производство их основывалось на технологии MOS.

В начале 1969 г. правительство провело различные реформы по совершенствованию системы управления экономикой и её развития. В соответствующих официальных документах появились требования к внедрению комплексной автоматизации и кибернетизации производства и управления. Основное направление развития заключалось во всемерном развитии систем и технологий обработки данных. В этот же период началось и вступление Болгарии в проект ЕС. В 1967 г. Болгария приняла активное участие в первых переговорах о совместном развитии и единой технической политике в области ЭВМ, в результате чего было подписано (многостороннее) соглашение о сотрудничестве. В 1969 г. были созданы Межправительственная комиссия и Совет главных конструкторов по вычислительной технике для разработки ЕС ЭВМ.

Все эти концепции реализовывались путем создания трёх больших государственных объединений:

• государственного экономического объединения — ИЗОТ;
• государственного экономического объединения по электронным компонентам;
• государственного экономического объединения — РЕСПРОМ.

Предприятие ИЗОТ, расположенное в Софии, отвечало за научные исследования, развитие и производство. Среди болгарских предприятий, занятых выпуском ЭВМ, оно, бесспорно, стало важнейшим проектно-производственным объединением. В состав ИЗОТ вошли следующие ведущие организации:

• Софийский завод вычислительной техники;
• заводы по производству устройств памяти в Пловдиве, Старой Загоре, Велико Тырново и Бургасе;
• фабрика магнитных дисков в Пазанджике;
• завод “Оргтехника” с лабораторией технического развития в Силистрии (Силистре);
• фабрика пишущих машин в Пловдиве;
• завод “Электроника” в Софии;
• завод регистрирующей аппаратуры в Самокове;
• завод механических конструкций в Благоевграде;
• завод печатных плат в Руссе;
• ремонтная фабрика “Канцеларски машины” в Софии;
• завод “Аналитик” в Михайловграде;
• завод “Климент Ворошилов”, производивший периферийные и радиорелейные системы;
• завод в Варне;
• завод “Электра”, завод по выпуску электронных компонентов и сервису изделий ИЗОТ в Софии. ИЗОТ также включал многие НИИ и центры технического развития.

Болгарские специалисты быстро наладили кооперацию с минскими коллегами, имевшими большой опыт в разработке ЭВМ серии “Минск”. Вскоре появились совместные коллективы, быстро решавшие довольно сложные проблемы, например:

• определение архитектуры машины, её микропрограммное управление, организация и структура каналов и интерфейса, арифметического и логического устройства и т. д.;
• использование новой интегральной элементной базы при конструировании больших вычислительных устройств в системе третьего поколения;
• разработка конструкции, основанная на модульном принципе;
• решение сложных конструктивных и технологических вопросов при разработке оперативной памяти;
• создание основ для совместной работы по автоматизации проектирования.

В 1970 г. был учрежден Экономический совет по электронным компонентам с директоратом в Ботевграде. Он объединял десять производственных предприятий, а также исследовательские и проектные институты. На этот совет возлагалась ответственность за производство транзисторов, кремниевых диодов, интегральных переключателей, конденсаторов, резисторов и т. д.

Помимо значительных инвестиций в эти предприятия, сделанных соответствующими советскими организациями, были заключены договоры о кооперации и большая практическая помощь оказывалась Советским Союзом во всех производственных областях в течение многих лет. Таким образом, Болгария быстро заняла важное место среди стран СЭВ — производителей ЭВМ, а позже смогла поставлять значительную часть своей электронной продукции в СССР. В 1980-е, особенно с появлением малых и персональных ЭВМ, болгарские устройства памяти и магнитные диски ИЗОТ стали особенно популярными у советских потребителей.

Начиная с 1970-х основой болгарско-советского сотрудничества стало также совместное производство ЭВМ ЕС-1020, возглавлявшееся научно-исследовательским институтом в Минске и Институтом вычислительной техники в Софии.

Производство этих машин на заводе им. Орджоникидзе в Минске и на болгарском ИЗОТе, равно как и презентация на выставке “ЕС-73” в Москве, ознаменовало важный этап в развитии болгарского производства вычислительной техники, что в конечном счете создало необходимые условия для внедрения средств автоматической обработки информации и в болгарскую экономику.

Модель ЕС-1020 из первой серии машин ЕС производилась в 1973-1976 гг.; за ней последовала улучшенная модель ЕС-1022. В то же самое время началось развитие второй серии. СССР и Болгария начали совместную разработку машины ЕС-1035. Минский завод им. Орджоникидзе производил процессоры, а устройства памяти изготавливались в Болгарии. Коммерческое производство ЕС-1035 началось в 1980 г. Таким же образом проходило и сотрудничество с СССР в области производства малых и микромашин, что включало и экономическое планирование, и разработку методов их применения в различных областях. Для этого в 1977 г. было даже создано специальное совместное конструкторское бюро “Интерпрограм”.

Помимо активного участия в программе ЕС ЭВМ, где Болгария проводила совместные работы со всеми странами СЭВ, она также участвовала и в последующем проекте создания малых машин СМ ЭВМ.

Вне рамок этих проектов на Софийском заводе “Электроника” были выпущены и внедрены в серийное производство малогабаритные модульные мини-ЭВМ ИЗОТ-0310, поскольку руководством отмечалась важная роль систем, построенных на мини-машинах в разных областях промышленности, сельского хозяйства, административной работы и т. п. Опыт, полученный болгарскими специалистами в совместной работе, помог успешному решению сложных проблем, возникших при самостоятельных разработках. В НРБ были созданы устройства магнитной памяти со сменными дисками, магнитные платы для микроустройств памяти, устройства памяти на магнитной ленте и магнитные ленты разных типов, в том числе и для устройств памяти на магнитных кассетах. Также производились устройства управления периферийной памятью и регистрирующие устройства на магнитных лентах, устройства ввода информации на перфокартах, принтеры, мониторы и другие устройства для обработки данных (коммутаторы, модемы, терминалы, мультиплексоры и т. д.).

Среди наиболее известных примеров можно назвать серию внешних запоминающих устройств (ВЗУ) на сменных магнитных дисках ЕС-5052 (ёмкость 7,25 Мб на пакет), ЕС-5061 (29 Мб на пакет) и ИЗОТ-1370, а также ВЗУ на магнитной ленте ЕС-5012 М и ЕС-5012-01, предназначенные для работы как с машинами ЕС, так ЭВМ “Минск” и “Одра”, а также малые накопители на магнитной ленте ИЗОТ-1006 и ИЗОТ-5004 Е. Их характеристики удовлетворяли требованиям потребителей при создании систем на базе как больших, так и малых ЭВМ. В конце 1970-х по программам ЕС и СМ объединение ИЗОТ также производило устройство обработки текстов ИЗОТ-1002-С.

В конце 1970-х было создано болгарское устройство подготовки данных на магнитной ленте ЕС-9002, в котором информация вводилась на ленту непосредственно с клавиатуры. Оно пользовалось большим спросом не только в Болгарии, но и в СССР. Не меньшую популярность приобрело и запоминающее устройство на магнитном диске ЕС-5074. Более поздняя система ЕС-9003 представляла собой гибкое средство подготовки данных на магнитной ленте с помощью клавиатуры под управлением мини-ЭВМ. Эта система заменяла любое устройство подготовки и предварительного контроля вводимых данных.

Важным моментом было внедрение комплексных систем телеобработки данных ЕСТЕЛ. Система ЕСТЕЛ представляла собой комплекс аппаратных и программных средств, ориентированных на использование ресурсов центральной ЭВМ множеством удаленных потребителей. Для этого требовалось наличие ЕС-ЭВМ и хорошо развитых сетей связи. Все вышеперечисленные устройства изготавливались для ЕСТЕЛ (или с учетом её требований). Её параметры соответствовали машинам ЕС, и все устройства были полностью совместимы. Всё необходимое ПО также полностью соответствовало стандартам ОС — ЕС. Системы эти составлялись не только из болгарских, но и советских и венгерских компонентов.

Примечательно, что, несмотря на довольно скромный опыт промышленного производства, качество болгарских устройств памяти, периферии и т. д. было вполне удовлетворительным. Иногда оно превосходило и уровень качества сходных советских моделей. Высокого уровня качества советское массовое производство начало достигать довольно поздно. Определенную отрицательную роль сыграли довольно сложное разделение функций между партнерами и бессмысленные бюрократические препоны, часто усложнявшие или даже тормозившие совместную работу.

Тем не менее, сотрудничество с СССР обеспечивало НРБ высокие темпы развития. По официальным данным, рост производства ИЗОТ (имевшего наиболее высокие темпы) в 1970-е гг. составлял до 30% в год. За период 6-й пятилетки (1970-1975) объем производства ВТ увеличился в 10 раз, причем до 80% продукции экспортировалось в страны СЭВ.

Болгария также проводила совместные разработки с заводами “Karl Zeiss” и предприятием Robotron в ГДР, заводом TESLA в Чехословакии, объединением MERA в Польше, с ВНР, СРР и Кубой.

Кроме ЭВМ в НРБ создавалась широкая гамма микрокалькуляторов “Елка”: “Елка-101” (-110, -130, -135), серия настольных калькуляторов для экономических расчетов “Елка-50” (-51, -53, -55) и микрокомпьютеры для научных расчетов “Елка-58”, -59. Электронные кассовые аппараты “Елка-89” могли работать не только автономно, но и как терминалы в составе системы управления торговыми объектами на базе мини-ЭВМ ИЗОТ-0310. Кассовый аппарат “Елка-88” для предприятий общественного питания был по существу специализированным компьютером, позволяющим производить все виды расчетных операций, необходимых в данной сфере.

Для бухгалтерских и управленческих систем выпускались алфавитно-цифровые печатающие устройства ИЗОТ-132-Д и ЦПУ МИНИПРИНТ-45 и МИНИПРИНТ-77, а также пишущие машинки “Марица” и различные микропроцессоры.

Можно также отметить, что благодаря своей активной политике в области развития вычислительной техники Болгария смогла позволить себе определенную роскошь, разрабатывая различные системные решения для общих применений, например в административных и управленческих системах, науке и технике, а также в производстве и технологических системах и процессах.

Литература

1. F. Neumann. Development of computers in the countries members of the council of mutual economic assistance. // In Computing in Russia. G. Trogemann et al. VIEWEG Wiesbaden 2001
2. Вычислительная техника социалистических стран. Сб. ст. Под общей ред. М. Е. Раковского. Вып. 1-8. М., Статистика, 1977-1980.
3. Geschichte des VEB Kombinat Robotron. Zusammengestellt durch Frau Dr. Kretschmer.
4. Б. Н. Малиновский. История вычислительной техники в лицах. Киев, КИТ, ПТОО “А. С. К.”, 1995.

ЛАБОРАТОРИЯ ВЫЧИСЛИТЕЛЬНОЙ ТЕХНИКИ И АВТОМАТИЗАЦИИ – ОИЯИ – г. Дубна

Отчет за 1989 год.

В 1989 году введены в эксплуатацию новая базовая ЭВМ ЕС-1037, процессор телеобработки данных ЕС-8371 (ПТД) и дисковая подсистема для ЭВМ серии ЕС общей емкостью 15,2 Гбайт. С помощью ПТД ЕС-1037 включена в сеть JINET(Joint Institute NETwork).

Поставлен вариант программного обеспечения для работы пользователей сети JINET с ЭВМ ЕС-1037(ИЗОТ-1014). Создана первая очередь программного обеспечения комплекса ЭВМ ЕС-1037(ИЗОТ-1014) и ЕС-1061 для функционирования на общей дисковой памяти.

На ЕС ЭВМ осуществлен переход на работу под управлением операционной системы виртуальных машин (СВМ). Эта система обеспечивает развитые средства работы в интерактивном режиме, позволяет использовать больше ресурсов, проводить системные работы и тестировать периферийное оборудование, не мешая пользователям.

Подобная система находится в эксплуатации на ЭВМ фирмы IBM в ЦЕРНе, поэтому обеспечивает совместимость по программному обеспечению между ОИЯИ и ЦЕРНом. Получило развитие общесистемное математическое обеспечение базовых ЭВМ. Введены в эксплуатацию новый транслятор с языка “С”, новые версии пакетов программ, разработанных в ЦЕРНе: GENLIB, PACKLIB, ZEBRA, PATCHY, KERLIB, GEANT и др.

Для системы СВМ выполнена адаптация программного обеспечения матричного процессора ЕС-2706, графических пакетов и первой версии библиотеки программ общего назначения “Дубна”

http://lit.jinr.ru/Reports/archive/report1989.html

Отчет за 1990 год

В 1990 году усилия коллектива Лаборатории были направлены на качественные улучшения параметров центрального вычислительного комплекса Института, локальных сетей и терминалов. Выполнены работы по развитию и эффективному использованию персональных ЭВМ и систем обработки камерных снимков. Исследованы методы и созданы программы решения нелинейных задач математической физики в связи с разработками, проводимыми в ОИЯИ. Разработаны и внедрены комплексы программ для анализа экспериментальных данных.

РАЗВИТИЕ И ЭФФЕКТИВНОЕ ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЦЕНТРАЛЬНОГО ВЫЧИСЛИТЕЛЬНОГО КОМПЛЕКСА, ЛОКАЛЬНЫХ СЕТЕЙ И ПЕРСОНАЛЬНЫХ ЭВМ

В составе ЦВК ОИЯИ запущены в эксплуатацию две ЭВМ ЕС-1066 и вторая ЭВМ ЕС-1037. Создан многомашинный комплекс ЕС ЭВМ на базе общей дисковой памяти. ЭВМ ЕС-1037 подключены к сети JINET(Joint Institute NETwork) через телепроцессор ЕС-8371, и они выполняют функции терминальных ЭВМ. Только в диалоговом режиме с комплексом может работать более 100 пользователей одновременно. Суммарная производительность ЕС ЭВМ составляет 16 млн. операций в секунду (MIPS) на базовых ЭВМ и дополнительно 24 млн. операций в секунду (MFLOPS) на специализированных матричных процессорах. Все ЭВМ комплекса работают под управлением операционной системы виртуальных машин (СВМ). Для перехода в СВМ и объединения ЕС ЭВМ разработаны новые и усовершенствованы имеющиеся программы телеобработки данных и межмашинной связи, монитор пакетной обработки, программное обеспечение для матричного процессора, графическая система, адаптирована библиотека общего назначения DUBNA.

http://lit.jinr.ru/Reports/archive/report1990.html

ЛАБОРАТОРИЯ  ВЫЧИСЛИТЕЛЬНОЙ ТЕХНИКИ И АВТОМАТИЗАЦИИ г. Дубна.

Отчет за 1987 год

РАЗВИТИЕ И ЭФФЕКТИВНОЕ ИСПОЛЬЗОВАНИЕ ЦЕНТРАЛЬНОГО ВЫЧИСЛИТЕЛЬНОГО КОМПЛЕКСА ОИЯИ

Подключен к ЭВМ ЕС-1061 и сдан в эксплуатацию Матричный процессор ЕС-2706 . Получен первый опыт использования процессора при решении задач численного эксперимента в SU (2)-калибровочной теории поля. Изучался температурный фазовый переход “конфайнмент — деконфайнмент”, в ходе которого матричный процессор работал со скоростью 16 млн. операций в секунду.

Освоено математическое обеспечение матричного процессора: драйвер, обслуживающий взаимодействие ЕС-2706 и ЕС-1061, библиотеки программ элементарных операций и прикладных программ, трансляторы с языков ФОРТРАН, APAL и др.

http://lit.jinr.ru/Reports/archive/report1987.html