Интервю с Проф. на БАН  Стоян Марков в областта на суперкомпютрите и  произвеждания в ЗИТ  – София Български суперкомпютър.

– През 1982 г. зам.-председателят на Академията на науките на СССР акад. Евгений Павлович Велихов ме запозна с директора на Института за космически изследвания на академията акад. Роалд Зиннурович Сагдеев. Той предложи да създадем съвместен колектив за проектиране на изчислителен комплекс с производителност над 100 милиона операции в секунда. През 1984 г. в България бе произведен първият комплекс с централна машина Изот 1014 и 10 матрични процесора ЕС 2706 с производителност 120 млн. операции в секунда. Главен конструктор на машината бе доц. Владимир Лазаров. Главен конструктор на матричните процесори бе доц. Пламен Даскалов. Аз бях главен конструктор на комплекса. Това бе първата и единствена високо производителна система, която се произвеждаше в СИВ.
От 1986 г. в СССР бяха доставени няколко такива системи. Най-мощната – с  десет матрични процесори, бе инсталирана в Института за космически изследвания в Москва. На нея бяха пресметнати няколко десетки траектории за влизане на космическите апарати „Вега-1” и „Вега-2” в опашката на Халеевата комета. Траекториите трябваше да се подберат така, че концентрацията на прах и частици да бъде минимална, за да не се надраскат обективите на телевизионните камери, защото европейският спътник Giotto, използван по същото време, “ослепя” и не можа да заснеме вътрешността на кометата.
На 12 октомври 1987 г. американското списание Aviation Week and Space Technology публикува следното съобщение: „Голям съветски компютър, използващ 10 паралелни процесора свързани към IBM – съвместима централна машина, влезе в действие в Института за космически изследвания на Академия на науките на СССР. Системата, която влезе в действие преди 6 седмици, има максимална производителност 120 млн. операции с плаваща запетая в секунда.Това ще даде
на института възможност да решава сложни теоретични и приложни проблеми, както и възможности за моделиране. Системата вече бе използвана за решаване на такива сложни проблеми като изследване на турболентни вихрови потоци.
Компютърът бе демонстриран на журналист от списанието по време на посещението му в Института за космически изследвания през последната седмица. Хардуерът е доставен от българския ИЗОТ, а софтуерът е разработен от Института за космически изследвания.”

По непотвърдена официално информация, комплексът е пресмятал в реално време траекторията на космическия кораб “Буран” при навлизането му в стратосферата и преминаването му от хиперзвукова към свръхзвукова скорост. За да намали скоростта си, корабът няколко пъти е влизал и излизал от стратосфера. Всеки път е трябвало да се преизчислява траекторията за кацане на
летището в Байкунур и да се направи корекция на ъгъла на атака и положението му в пространството преди поредното му влизане в стратосферата.

Производството на ЗИТ 1982 г.

Заводът за изчислителна техника на 15 години

Заводът за изчислителна техника е създаден през 1967 г. с амбициозната за това време задача да осигури за пръв път в България производството на електронно-изчислителни машини. Едновременн с кадровото укрепване на новосъздадения колектив започва внедряването на опита на водещата японска фирма Фуджицу за създаване на прогресивна технология за производство на електронноизчислителни машини, за обучаване на специалисти и ръководители.За кратко време бе внедрен в производство по лицензна документация първата ЕИМ, произведена у нас  ЗИТ-151. През този период в завода бяха овладени всички процеси, свързани с изработването на механични конструкции, изработването на печатни платки, електрически и механичен монтаж, настройка и изпитания на устройствата на електронноизчислителната машина. Специалистите в завода монтираха произведените машини в изчислителните центрове на цялата страна, извършваха сервизното им обслужване, предаваха своите знания и опит, като обучиха десетки специалисти-потребители. По този начин до 1972 г. у нас бяха произвдени и монтирани първите съвременни и на високо техническо равнище машини, като се създадоха предпоставки за масово навлизане на електронноизчислителната техника в практиката.

Междувременно в изпълнение на партийната политика за ускорено развитие на електронната промишленост в нашата страна с бързи темпове се откриваха новите големи заводи на ДСО ИЗОТ – за печатни платки, за механични конструкции, за запаметяващи устроиства с магнитни лентии с магнитни дискове и др., които позволиха производството на изчислителна техника да се организира на принципа на ешелонирането с големи мултипликационни възможности.

От друга страна, този период съвпада със създаването на Единната система електронни изчислителни машини с висока степен на унификация на използваните детайли, периферни устройства и програмни продукти. На ЗИТ беше отделена почетна роля при специализацията в рамките на ДСО ИЗОТ – като краен монтажен завод, който дава завършен вид на продукцията, да има пряк контакт с потребителите, да работи по производството на системи ЕИМ. Основната част от продукцията бе предназначена за износ в социалистическите страни и преди всичко в Суветския съюз.Бяха създадени много тесни делови връзки както по отношение на разработката на централните процесори, така и по тяхното производство с НИИЕВМ – гр. Минск, МПО ВТ – гр. Минск, и БЕМЗ – гр. Брест. Радостно е да се отбележи, че тези връзки продължават да се развиват, задълбочават и обогатяват и скоро ще честваме тяхната 10 годишнина.

Изделията, с които ЗИТ се включи в работата по създаването на пурвия модел ЕИМ от единната система, бяха процесорът ЕС-1020 по съветска документация, както и разработените от колективи на ЦИИТ управляващо устройство за магнитен диск ЕС-5552, управляващо устройство за магнитна лента ЕС-5512 и вносни периферни устройства в завода започна производството на първата българска ЕИМ от Единната система – ЕС 1020. Големият интерес към новото производство в НРБ и в другите социалистически страни, както и специализацията на производството в нашата страна станаха стимул за бързото развитие на завода, за създаване на производствени мощности, за нарастването на широк кръг квалифицирани специалисти.

В годините на седмата петилетка заводът започна внедряването на модернизираната ЕИМ ЕС-1022, която беше нова степен в развитието на електронноизчислителната техника в нашата страна. Беше внедрена машина с четири пъти по-висока производителност, много по-технологична, с високи показатели за надежндост. В състава на машината влизаха 29 МБ дискови запаметяващи устройства ЕС-5561 – ЕС-5061, магнитнолентови устройства ЕС-5612-03, модернизираните операторски пултове ЕС-7074-01 и ЕС-7074-02. Тези изделия бяха търсени във всички страни на СИВ и това определя стабилното икономическо развитие на предприятието.

Едновременно с производството на изделията от серията ЕС-1022 се извърши техническата подготовка за внедряването на изделията, които комплектуват новото поколение ЕИМ на Единната система. Високата квалификация на специалистите на ЦИИТ и от заводите на ДСО ИЗОТ стана предпоставка за производството на многократно по-сложни и високопроизводителни изделия, каквито са процесорът ЕС-2635, 100МБ и 200МБ дискови подсистеми, матричен процесор, комуникационен процесор, 29МБ дискова подсистема за ЦМ, система за автоматизация на инженерния труд. Характерно за изделията са новите конструктиви, които наложиха пълно техническо превъоръжаване на целия цикъл на производство. Чест прави на заводските конструктори научното обслужване при внедряването на процесора ЕС-2635, извършено на основата на съветска документация. В условията на постепенно разгръщане на производството се наложи да бъдат разрешени цяла серия изключително сложни въпроси.Създадената ЕИМ ЕС-1035 се радва на завидна популярност и се оценява високо от потребителите, което се отразява вече втора година на изключително високите ръстове в производствената програма на завода. В изпълнение на решенията на 12 конгрес на БКП за увеличаване на ръста на производителността не с проценти, а спъти, колектива на завода последователно внедрява в практиката дългогодишната си програма за реконструкция и модернизация, която цели внедряване на автоматизация и механизация във всички производствени и управленски процеси, рязко ограничаване на ръчния и непроизводителен труд, внедряването на изделия с високи експлоатационни и икономически характеристики. Обществената производителност през 1981 г. нарастна с 60% спрямо базовата 1980 г., апрез 1982 г. ще реализираме поставената цел – двоен ръст спрямо 1980 г.  Процесът на разширяване на мощностите ще продължи и ще гарантира нови, по-високи успехи в следващите години.

Високите показатели, с които заводът посрещна своята 15-годишнина, са реален резултат от упоритата работа на трудовия колектив, на парийната организация на завода. Квалификацията, високият дух на специалистите и работниците в завода са най-добрата гаранция за бъдещите успехи, за по-нататъшното съкращаване на разстоянието до най-добрите сред водещите в нащата професия, за завоюване на постижения на световно равнище.

Инж. Владимир Ботев

Инж. Владимир Ц. Ботев, директор на ЗИТ