За първи път в България през 197X г., ЗИТ разработи пропускна система АСКОП-1 и АСКОП-2 с Главен Конструктор Димитър Момчилов. В АСКОП-1 информацията за служителите се пазеше на перфокарта, а в АСКОП-2 на лична карта за всеки служител. Чрез пропускната система се следеше автоматично час на влизане и излизане на служителите.

Спомени на Димитър Момчилов за това време:

askop      АСКОП 1  и АСКОП 2

“Автоматизирана Система за Контрол и Отчитане на Присъствието”

1). АСКОП 1: Учреден ТНТМ  колектив с ръководител инж. Никола Киров (СЪРА),  от Конструктивен отдел, дойде в настройката-етаж 3-изток, където се “разгъваше” ново изделие: ЕСТЕЛ – система за телекомуникации (Мултиплексор=концентратор, Шкаф “линейна апаратура=модеми за телефонни и телексни линии, терминали ЕС8501-изходно устройство е немска пишеща машина и перфоратор на 7-битова хартиена перфолента. Вход е клавиатурата на пишещата машина (ЗОЕМТРОН-ГДР). Отговорен конструктор от ЦИИТ и инж. Видьо Видев, от колевктива на Илич Юлзари. Модемите са 300 бода, отг. конструктор е Камен – по-големи от кутия за дамски ботуши. Месец май, 1976 година. Преди 18 месеца ме взеха войник след 4 месеца работа в цеха за настройка на двубайтовия цетрален процесор, аналог на ИБМ серия 360- феритно ПЗУ и феритна оперативна памет-4х8 КБ в шкаф. Рубин Папазов беше техническият директор, Маргарит Маргаритов – производственият, Атанас Шопов беше главият. На работна среща с Рубин Папазов чух за мерака на Ат. Шопов и след около една седмица сложих 34 машинописни страници текст и блокови схеми на една възможна реализация (АСКОП 1). Папките от Н.Киров отидоха при Рубин Папазов, а той ги дал на Ат. Шопов. За базова е избрана конструкцията на ЕС8501- централно устойство в “Личен състав” (шеф Мария Гоцова). За дизайна на ЧЕТЕЦА (на входа=портала) и за пропуска бе привлечен (бог да го прости) Константин Борисов Томов – признат, отличен с Димитровска награда от Завод “Ворошилов” (родното място на ЗИТ) и кум на Ат. Шопов. За реализацията на хардуера беше отговорен (бог да го прости) ФИКО (Филип Неделчев от отдел КАП на инж. Николай Попов), а инж. Иван Иванов (Съпругът на Любка от “Настройка системи”, на Венци) задълба в двупосочната връзка по 2 проводника до 2000 метра със скорост 1200 бода (+/- 12 волта). На 9-ти май 1977 год. започна пробната експлоатация – перфолентите с регистрираните данни се вземаха за обработка в Заводския изчислителен център (шеф Деян Попов) от (бог да я прости) Ирина Русева, създала софтуерната част на система с плаващо работно време съгласно Кодекса на труда и Заповедите на Директора инж. т. Шопов. В пачка от 20 бита серийно се предават 16 бита на 4-цифреният десетичен заводски номер. Стартов и два стопови бита и бит за контрол по четност не осигуряваха устойчивост срещу шумове, т.е. информационна надежност.. ЗАСЛУГИ ЗА “Златната значка от Националния преглед на ТНТМ в Пловдив” има Председателят на Клуба за ТНТМ в ЗИТ инж. Лъчезар Попов ( по-късно зам. директор по техническите въпроси). .

АСКОП – колектив

2). АСКОП 2: Инж. Атанас Шопов вече е Генерален директор на ДСО “ИЗОТ”. Бави се пробната серия на новата машина с ЕЦЛ ИС (тип ИБМ370).  Работата намаля и много способни инженери тръгнаха да напускат. В края на 1978 “кумът” (Ко0нстантин Борисов Томов) ми предаде новината, че се планира редовно производство на изделие “АСКОП”. Отказах с мотива за ниската нинформационна надеждност и морално остарялата схемотехническа база (вече се “пръкваше” СМ600 – ПИА и АСИА бяха готови, процесорът 6800 беше в изпитания в ИМЕ. Разрешиха ми да си избера 40 души за колектив по разработка с ТТЛ средна степен на интеграция. Опитният образец (с жично опроводяване върху ИТЛ платки в конструктива на 24 чипа върху два слоя (технологията на старата машина).  Снимката е от месец септември 1979 в зала 14А на пловдивския панаир, където е сложена и ЕС1035, но все още не е работеща. Министърът на Машиностроенето и електрониката (Тончо Чакъров) води Председателя на Държавния съвет Тодор Живков, а АСКОП 2 се експонира от Генералния директор на ДСО “ИЗОТ” инж. Атанас Шопов (ние сме зад паравана и слушаме): “тази система  е предназначена за…регистрация на влизането и излизането в предприятията… Може да се инсталира дори в Кремиковци – на 16 портала, общо до 128 терминала…”

– И като влязат започват да четат вестници, кафета да пият и да чакат да си ходят. Измислете система, която да измерва кой колко работа е свършил – това каза Тодор Живков, но я записа като Държавна задача, за която лично ще се информира.

Заради проблеми с качеството имаше Държавно приемане на продукцията. В тези условия, в обявения срок, с готова документация за редовно производство, в това число и отраслова нормала, Държавната комисия с Председател инж. Лъчезар Попов, прие в 21 часа на 31.12.1981 (без никакви забележки) ПРОБНАТА СЕРИЯ (закупена още преди изпитанията от Изчислителния център на Централното управление на МК КРЕМИКОВЦИ). Три години по-късно дойдоха за резервни части – бяха износени четците (механично) и казаха, че не е спирала нито веднъж (денонощен режим 7/24).

За повече ИНФО моля потърсете инж. Лъчезар Попов

office@jumpopress.com  (тел.0899162392, 029783001), а също останалите живи участници в оригиналната разработка на хардуера и софтуера на АСКОП 2.

Regards, D.M.

Удостоверение за изобретение

АСКОП – карта за регистрация

Устройство за управление на магнитни ленти ЕС-5512

Приложение. Свързва селекторния канал на изчислителната машина с лентовите устройства.

Техническа характеристика. Предаването на данните между лентовото устройство и канала на централния процесор става на байтови блокове с минимална дължина 18 байта.

С помоща на вграден пулт за управление – котролера може да бъде включен в автономен режим. При автономния режим контролера  се отключва от канала без нарушение на работата на изчислителната машина и може да извършва операции по същия начин както ако е свързан с канала на процесора.

Към централния процесор се включва през селекторен канал. Максимална скорост за предаване на данни – 64 кб./сек. Елемантна база – ТТЛ интегрални схеми; Употребявана мощност 500 VA. Габаритни размери 1300Х750Х1600 мм.

Устройство за управление на магнитни дискове ЕС-5552

Сменяеми дискови пакети 100/200 МБ

Приложение. Предназначено е за управление на външни запонящи устройства на сменяеми магнитни дискови пакети.Устройството изпълнява следните функции: четене на информацията от адресното пространство на дисковете, включени към него; осъществява обмен на информация между дисковете и канала; контролира достоверността на информацията; контролира собственото състояние и състоянието на включените към него дискове.

Дискови пакети 317/635 МБ

Технически характеристики. Присъединяването на ЕС-5552 към централния процесор става през един от селекторните канали, което позволява включване на различни типове дискови устройства – според нуждите.

Благодарение на тези си характеристики, ЕС-5552 може да се включи към изчислителни машини, притежаващи селекторни канали – това са машини от единната серия за страните от СИВ и машини тип IBM – серии 360, 370, 43ХХ. Към контролера на магнитни дискове могат да се включат до 8 бр. дискови устройства.

Максималната скорост на предаване на данни – 156 кб./сек. Има встроена апаратура за контролиране обработката на информацията и проверка на работоспособността – за намиране на неизправности. Елементната база е интегрални схеми – тип ТТЛ. Употребявана мощност 560 VA; габаритни размери – 1200Х750Х1600 мм.

ЕС 2706 является болгарская разработка и доступен в двух версиях – для машинами из одной серии (ЕС) и мини-машин (СМ). В некоторых случаях комплектовался с IBM и PDP, посколко он совместим с AP 190 L компании FPS. В СССР работал с болгарскими и российскими ЕИМ. В основном используется для мульти-машинных комплексов для исследований в аэрокосмической промышленности, в нефтяной промышленности для предварительного расположения нефтяных и газовых месторождений в методе “взрыва”. Наибольший удельный вес на рынке в продаже матричних процессоров из стран-членов СЭВ имеет СССР.

ES2706 для своего времени является прогрессивной технологии для ускорения вычислительных процессов. Это стало возможным одновременное использование более чем одного процессора матричного калькулятора для ускорения процессов. Его использование началось в вместе с ЕС 1035 – болгарского производства и к другим машинам на одной серии, произведенной в России. В комплекте с ИЗОТ 1014 (EС 1037) была сделан высокая производительность сложной ЕС 1703 – центральный процессор и 4 шт.  матричныь процессоров . Это особенно пользуются в центрах обработки нефтяной промышленности как метод поиска нефти – где требуется обработки больших объемов данных, хранящихся на магнитных носителях. Идея использования матричных вычислений на сегодняшний день, и сегодня използуется- естественно, на другом уровне технологии.

1. Электронная вычислительная машина ЭВМ ЕС-1022.
2. Главный конструктор: Ростовцев И. К.; основные разработчики: Кривонос М. И., Шершень В. П., Чалайдюк, М. Ф., Коротченя М. И., Смирнов Г. Д., Ленкова В. М., Качков В. П.
3. Организация–разработчик: СКБ завода ЭВМ им. Г. К. Орджоникидзе; НИИЭВМ, Минск. Ведомство: Министерство радиопромышленности СССР.
4. Завод-изготовитель: Минский завод ЭВМ им. Г. К. Орджоникидзе МРП СССР; Брестский электромеханический завод МРП СССР; ЗИТ, НРБ, София.
5. Год окончания разработки: 1975.
6. Год начала выпуска: 1975.
7. Год прекращения выпуска: 1982.
8. Область применения: ЭВМ ЕС-1022 – усовершенствованная модель ЕС-1020, получившая широкое распространение. Применялась для решения широкого круга научно-технических, экономических, информационно-логических задач в режимах пакетной обработки, разделения времени, режимах телеобработки и удаленного доступа по телефонным и телеграфным каналам связи.
9. Число выпущенных машин: всеми изготовителями выпущено 3828 машин. Это наиболее массовая ЭВМ Единой системы ЭВМ стран социалистического содружества.
10. Структура ЭВМ. Архитектура ЕС ЭВМ-1: набор команд – 144 команды стандартного набора команд ЕС ЭВМ-1, ширина обработки – 16 двоичных разрядов, ширина выборки из ОЗУ – 32 разряда. Объем оперативного ЗУ на ферритовых сердечниках – 128-512 Кб. Средства прямого управления для создания двухмашинных комплексов. Универсальный интерфейс для связи с внешними устройствами. Два селекторных канала. Накопители на сменных магнитных дисках емкостью 29 Мб. Накопители на магнитных лентах с плотностью записи 64 импульсов на 1 мм.
11. Элементная база: интегральные микросхемы серии 155 (“Логика-2”). Расширенная номенклатура, включая микросхемы средней степени интеграции.
12. Конструкция: три стандартных шкафа ЕС ЭВМ-1, шкаф процессора, шкаф питания, шкаф ферритового ЗУ. В шкафах по две поворотные рамы с двумя панелями каждая. Размеры шкафа: 1200х750х1600 мм. Типовые элементы замены (ТЭЗ) размером 140х150 мм (стандартные ТЭЗы ЕС ЭВМ) Воздушное охлаждение с помощью стандартных вентиляторов ЕС ЭВМ. Питание от набора стандартных блоков питания ЕС ЭВМ.
13. Технология: двухсторонние печатные платы ТЭЗов изготовлялись методом сквозной металлизации. Монтаж панелей производился методом накрутки. Механизированная подготовка и установка элементов на плату ТЭЗа. Групповая пайка ТЭЗов волной. Полуавтоматический монтаж панелей и автоматизированный контроль монтажа панелей рам, шкафов. Создан целый ряд стендового оборудования, позволяющего механизировать операции монтажа и контроля. Дальнейшее развитие получили механизация и автоматизация производства ТЭЗ. Был изготовлен ряд стендов и контрольно-измерительных приборов, в первую очередь для ТЭЗ памяти. В результате трудоемкость изготовления ТЭЗ стала минимальной в отрасли. Были усовершенствованы формообразующие методы механической обработки.
14. Программное обеспечение: с машиной поставлялась дисковая операционная система (ДОС-2.1), включающая в себя кроме управляющих программ, поддерживающих одновременное прохождение трех рабочих программ, трансляторы с языков Ассемблер, РПГ, Фортран-4, Кобол, ПЛ-1, а также системные обслуживающие программы и комплект программ технического обслуживания. Обеспечивалась также работа с операционной системой ОС 4.1.
15. Технико-эксплуатационные характеристики: производительность – 80 тыс. операций в секунду по смеси Гибсон-3. Занимаемая основным комплектом площадь – 108 кв. метров. Рабочая температура окружающего воздуха – 5-40оС. Мощность, потребляемая основным комплектом, 25 кВА.
16. Особенности ЭВМ. ЕС-1022: полностью сохраняет конструктивную и технологическую преемственность с ЭВМ ЕС 1020 и имеет ряд преимуществ:
    • быстродействие увеличено в 6 раз;
    • расширена емкость оперативной памяти;
    • использована расширенная номенклатура микросхем серии 155 (“Логика-2”).

<strong>ЭВМ ЕС-1022 в Китае – 1981 г.</strong>

Литература

1. Качков В. П., Кондратьев А. П., Ленкова В. М., Ростовцев И. К., Смирнов Г. Д. Электронная вычислительная машина ЕС-1022. М., Статистика, 1979.

ЕС 8371 е телекомуникационен процесор, произвеждан от ЗИТ-София и е предвестника на интернет. Предназначението му беше да предава данни между изчислителните центрове, оборудвани с големи изчислителни машини и да връзва отдалечени терминали и в по-късен етап персонални компютри към централизирани бази данни.

ЕС 8371 – в дясната част на снимката

За първи път през 1986 г. – на техническа изложба в Центъра на промишлеността на г. Москва, беше демонстрирана международна връзка между две машини в ЦИИТТ-София и демонстрационния център на ЗИТ-София в г. Москва. Връзката беше осъществена с помоща на Обединената мрежа от изчислителни ресурси (ОМИР), разработена и внедрена от ЦИИТТ.

Системите се комплектоваха в Комбинат Системи за телеоб­работка Велико Търново.

Продаваха се в страните членки на СИВ като системи за телеобработка ЕСТЕЛ 4.1 и ЕСТЕЛ 4.2.

ЗИТ-151 это первая электронно-вычислительной машине (ЕИМ), создана в

Болгарии. Произведенна Завода вычислительной техники (ЗИТ) в Софии по лицензии японской “Facom-230-30” компании “Fujitsu”. Развертывание ее производства начинается с подготовки специалистов, обеспечивающих полную документацию и производства готовых деталей и узлов для монтажа шкафов, поставляемых Японией. В ЗИТ происходят только связи между контактными точками на досках, Методом “оборачивания”. Эта технология исключает пайку и плотно обмоточный провод с пистолетом на выходной контакт разъема элемента каждой доски. ЕИМ построен на полупроводниковые приборы – диоды и транзисторы. До 1969 года было произведено образцов, не поглотив все лицензии технологии производства с импортируемых из Японии, приборов контроля и испытательного оборудования, строительных блоков и периферийных устройств. При переключении на производственный цикл элементной базе, был заменен на болгарской – завода по производству полупроводников – Ботевград, и используемых магнитных материалов были заменены на произведенные в Болгарии и импорта из ГДР.
Конфигурация Компьютера

• Панель оператора с вводом и выводом электрической пишущей машинки;
  Периферийные устройства ввода – устройство считывания с ленты, устройство для считывания с перфокарты;
  Выходные периферийные устройства – пуансон перфокарты, удар перфоленту, широкий печать;
  Внешние устройства хранения данных – устройства хранения данных на магнитной ленте (ЗУМЛ) (6 шт.) ;
  ЕИМ- Стандартный шкаф силовой шкаф с ЦПУ магнитная память (ферриты), шкаф управления периферийными устройствами;
  Потребляемая мощность –  25 кВт.Компьютеры изготовлены с 1967 по 1971 год и внедрены в региональных центрах обработки данных (тиков). Производство руководил инж. Иван Марангозов.
  Возможности ЕИМЗИТ 151 обладают качествами лицензионного компьютера Facom 230-30. Использование достигается с моделью Facom 231, новая модель ЕИМ имеет более высокие возможности. По функциональным расширениях достигает 10 раз более высокую скорость обработки данных. 10-значный слово достиг средней скорости арифметических операций: 

  Коллекция – 58,3 мкс
  удаление – 82,5 мкс
  Умножение – 850 мксПри обработке 10 цифр слово с плавающей точкой было достигнуто:

  сбор – 150 мкс
  вычитание – 200 мкс
  Умножение – 1400 мкс

  Магнитная память выполнена из феррита с доступом цикла 2,2 мкс. Объем памяти увеличен до 231 Facom дважды до максимального 64KБита. , где хар (Хартли – бумага) является единицей информации, равной log210 = 3,323 бит.
  Производственное кооперирование

  Приобретение ЕИМ, чем аренда поставки оригинальных запасных частей было произведено ЗИТ сделано в металлических конструкций шкафов. На заводе мы разработали инструменты для производства печатных плат, разъемов, соединительных кабелей и механической обработки. Химическая обработка, сверление и установка плат производится в ЗИТ. Пайки производится на специализированном закупленного машине “оловянная волна”. Шкаф ОЗУ (оперативное хранение) и ЗП (постоянное хранение) производится на основе ферритовых сердечников в ЗЗУ – Велико Тырново. Производство запоминающих устройств на магнитной ленте (ЗУМЛ) включены в соответствии с лицензией на одноименном заводе в г. Пловдив . Электрическая пишущая машинка для ввода и вывода ЕИМ производится в завод пишущих машинок – Пловдив. Японский кард-ридер и устройство считывания с ленты были заменены такими устройствами ческой компании “Аритмия”. Широкоформатная печать импортируется из производства американской компании “Hewlett Packard” (5 штук) и польского производства TURBOSNACK • быстрый широкие возможности для печати DW 21 производства лицензию на английском языке.
  Начало и развитие

Fujitsu Facom 230-30

Лицензированное производство ЗИТ 151 в Болгарии стартовало производство больших ЕИМ. Внедрение этой системы производства обеспечить рынок с компьютером, но и создавать кадры для производства и технического обслуживания такого оборудования. Внедрение такой технологии неизвестно до тех пор в Болгарии, создаст новые производственные мощности и средства к существованию в других местах строительство заводов, в сотрудничество с Завода вычислительной техники. При переходе к производству ЕИМ из единой системы (ЕС) для социалистического лагеря в  ЗИТ началось производства процессора ЕС-2020 системы ЕС 1020 и поставляется весь добываемый ЕИМ в социалистическом лагере к югу дискового пространства ЕС (управление плюс 6 шт устройств хранения данных на магнитном диске (ЗУМД) -.. 7 Мб или 29 Мб) и подсистем для устройств хранения данных на магнитной ленте (устройства управления плюс 6 шт периферийные устройства хранения данных на магнитной ленте ЗУМЛ)). В Благоевград стартовало производство механических конструкций на заводе для механических конструкций (ЗМК), в Русе производились печатные платы  для всего производства ДСО “ИЗОТ”. В гор. Стара Загора началось производство дисковых накопителей, для всех ЕИМ произведенные в социалистическом лагере. В Пазарджик, на заводе магнитныь дисков, изготавливаются точно обработанное носители – диск пакеты ЗУМД. “Электроника” –  завод в Софии специализируется на производстве силовых устройств, таких ЕИМ. В Пловдиве два завода – завод Пишущих машинок и  Завод устройств хранения на магнитной ленте (ЗУМЛ),  производят продукты предназначены, для дополнения лист Болгарских периферийных устройств, которые подключаются к компьютерам из одиннной системы в СССР, Венгрии (ЕС 1010), ГДР (ГДР) (ЕС 1040) и Болгария (ЕС 1020).
Усточники информации:

((En)) Компьютерный музей. ZUML Fujitsu Facom 603B
((En)) Компьютерный музей. Исторически сложилось, что компьютер Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Изображение центра обработки данных с 230-30

3. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%98%D0%A2-151

ЗИТ-151 е наименованието на първата промишлено произведена серия българска

електронно изчислителна машина (ЕИМ). Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „Фуджицу“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от Япония. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод “репинг”. Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи – диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска – производство на Завода за полупроводници – Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от ГДР.

Компютърна конфигурация

• Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
• Периферни входни устройства – четец на перфолента, четец на перфокарти;
• Изходни периферни устройства – перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
• Външни запаметяващи устройства – запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);[1]
• Стандартна ЕИМ- Шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
• Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.

Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.

Възможности на ЕИМ

ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :

събиране – 58,3 μs

изваждане – 82,5 μs

умножение – 850 μs

При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:

събиране – 150 μs

изваждане – 200 μs

умножение – 1400 μs

Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. [2], където har (hartley – хартли) е единица количество информация равна на log210 = 3,323 бита.

Производствено коопериране

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина “калаена вълна”. Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запомнящи устройства)- гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини – Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма “Аритма”. Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата “Хюлет пакард” (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.

Началото и развитието

С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на големи ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда централният процесор ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за дискови запомнящи устройства (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД) – 7 Mb или 29 Mb)и подсистемите за запаметяващи устройства на магнитна лента (управляващите устройства плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства на магнитна лента ЗУМЛ)). В Благоевград се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в Русе се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ. В гр. Стара Загора започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. В Пазарджик в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители – дискови пакети за ЗУМД. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив два завода – Завод за пишещи машини и Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ), произвеждат продукти, предназначени изключително за допълване листа на български периферни устройства включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).

Източници

1. ((en)) Компютърен музей. ЗУМЛ Fujitsu Facom 603B
2. ((en)) Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30

3. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%98%D0%A2-151