Интервю с Проф. на БАН  Стоян Марков в областта на суперкомпютрите и  произвеждания в ЗИТ  – София Български суперкомпютър.

– През 1982 г. зам.-председателят на Академията на науките на СССР акад. Евгений Павлович Велихов ме запозна с директора на Института за космически изследвания на академията акад. Роалд Зиннурович Сагдеев. Той предложи да създадем съвместен колектив за проектиране на изчислителен комплекс с производителност над 100 милиона операции в секунда. През 1984 г. в България бе произведен първият комплекс с централна машина Изот 1014 и 10 матрични процесора ЕС 2706 с производителност 120 млн. операции в секунда. Главен конструктор на машината бе доц. Владимир Лазаров. Главен конструктор на матричните процесори бе доц. Пламен Даскалов. Аз бях главен конструктор на комплекса. Това бе първата и единствена високо производителна система, която се произвеждаше в СИВ.
От 1986 г. в СССР бяха доставени няколко такива системи. Най-мощната – с  десет матрични процесори, бе инсталирана в Института за космически изследвания в Москва. На нея бяха пресметнати няколко десетки траектории за влизане на космическите апарати „Вега-1” и „Вега-2” в опашката на Халеевата комета. Траекториите трябваше да се подберат така, че концентрацията на прах и частици да бъде минимална, за да не се надраскат обективите на телевизионните камери, защото европейският спътник Giotto, използван по същото време, “ослепя” и не можа да заснеме вътрешността на кометата.
На 12 октомври 1987 г. американското списание Aviation Week and Space Technology публикува следното съобщение: „Голям съветски компютър, използващ 10 паралелни процесора свързани към IBM – съвместима централна машина, влезе в действие в Института за космически изследвания на Академия на науките на СССР. Системата, която влезе в действие преди 6 седмици, има максимална производителност 120 млн. операции с плаваща запетая в секунда.Това ще даде
на института възможност да решава сложни теоретични и приложни проблеми, както и възможности за моделиране. Системата вече бе използвана за решаване на такива сложни проблеми като изследване на турболентни вихрови потоци.
Компютърът бе демонстриран на журналист от списанието по време на посещението му в Института за космически изследвания през последната седмица. Хардуерът е доставен от българския ИЗОТ, а софтуерът е разработен от Института за космически изследвания.”

По непотвърдена официално информация, комплексът е пресмятал в реално време траекторията на космическия кораб “Буран” при навлизането му в стратосферата и преминаването му от хиперзвукова към свръхзвукова скорост. За да намали скоростта си, корабът няколко пъти е влизал и излизал от стратосфера. Всеки път е трябвало да се преизчислява траекторията за кацане на
летището в Байкунур и да се направи корекция на ъгъла на атака и положението му в пространството преди поредното му влизане в стратосферата.

За първи път в България през 197X г., ЗИТ разработи пропускна система АСКОП-1 и АСКОП-2 с Главен Конструктор Димитър Момчилов. В АСКОП-1 информацията за служителите се пазеше на перфокарта, а в АСКОП-2 на лична карта за всеки служител. Чрез пропускната система се следеше автоматично час на влизане и излизане на служителите.

Спомени на Димитър Момчилов за това време:

askop      АСКОП 1  и АСКОП 2

“Автоматизирана Система за Контрол и Отчитане на Присъствието”

1). АСКОП 1: Учреден ТНТМ  колектив с ръководител инж. Никола Киров (СЪРА),  от Конструктивен отдел, дойде в настройката-етаж 3-изток, където се “разгъваше” ново изделие: ЕСТЕЛ – система за телекомуникации (Мултиплексор=концентратор, Шкаф “линейна апаратура=модеми за телефонни и телексни линии, терминали ЕС8501-изходно устройство е немска пишеща машина и перфоратор на 7-битова хартиена перфолента. Вход е клавиатурата на пишещата машина (ЗОЕМТРОН-ГДР). Отговорен конструктор от ЦИИТ и инж. Видьо Видев, от колевктива на Илич Юлзари. Модемите са 300 бода, отг. конструктор е Камен – по-големи от кутия за дамски ботуши. Месец май, 1976 година. Преди 18 месеца ме взеха войник след 4 месеца работа в цеха за настройка на двубайтовия цетрален процесор, аналог на ИБМ серия 360- феритно ПЗУ и феритна оперативна памет-4х8 КБ в шкаф. Рубин Папазов беше техническият директор, Маргарит Маргаритов – производственият, Атанас Шопов беше главият. На работна среща с Рубин Папазов чух за мерака на Ат. Шопов и след около една седмица сложих 34 машинописни страници текст и блокови схеми на една възможна реализация (АСКОП 1). Папките от Н.Киров отидоха при Рубин Папазов, а той ги дал на Ат. Шопов. За базова е избрана конструкцията на ЕС8501- централно устойство в “Личен състав” (шеф Мария Гоцова). За дизайна на ЧЕТЕЦА (на входа=портала) и за пропуска бе привлечен (бог да го прости) Константин Борисов Томов – признат, отличен с Димитровска награда от Завод “Ворошилов” (родното място на ЗИТ) и кум на Ат. Шопов. За реализацията на хардуера беше отговорен (бог да го прости) ФИКО (Филип Неделчев от отдел КАП на инж. Николай Попов), а инж. Иван Иванов (Съпругът на Любка от “Настройка системи”, на Венци) задълба в двупосочната връзка по 2 проводника до 2000 метра със скорост 1200 бода (+/- 12 волта). На 9-ти май 1977 год. започна пробната експлоатация – перфолентите с регистрираните данни се вземаха за обработка в Заводския изчислителен център (шеф Деян Попов) от (бог да я прости) Ирина Русева, създала софтуерната част на система с плаващо работно време съгласно Кодекса на труда и Заповедите на Директора инж. т. Шопов. В пачка от 20 бита серийно се предават 16 бита на 4-цифреният десетичен заводски номер. Стартов и два стопови бита и бит за контрол по четност не осигуряваха устойчивост срещу шумове, т.е. информационна надежност.. ЗАСЛУГИ ЗА “Златната значка от Националния преглед на ТНТМ в Пловдив” има Председателят на Клуба за ТНТМ в ЗИТ инж. Лъчезар Попов ( по-късно зам. директор по техническите въпроси). .

АСКОП – колектив

2). АСКОП 2: Инж. Атанас Шопов вече е Генерален директор на ДСО “ИЗОТ”. Бави се пробната серия на новата машина с ЕЦЛ ИС (тип ИБМ370).  Работата намаля и много способни инженери тръгнаха да напускат. В края на 1978 “кумът” (Ко0нстантин Борисов Томов) ми предаде новината, че се планира редовно производство на изделие “АСКОП”. Отказах с мотива за ниската нинформационна надеждност и морално остарялата схемотехническа база (вече се “пръкваше” СМ600 – ПИА и АСИА бяха готови, процесорът 6800 беше в изпитания в ИМЕ. Разрешиха ми да си избера 40 души за колектив по разработка с ТТЛ средна степен на интеграция. Опитният образец (с жично опроводяване върху ИТЛ платки в конструктива на 24 чипа върху два слоя (технологията на старата машина).  Снимката е от месец септември 1979 в зала 14А на пловдивския панаир, където е сложена и ЕС1035, но все още не е работеща. Министърът на Машиностроенето и електрониката (Тончо Чакъров) води Председателя на Държавния съвет Тодор Живков, а АСКОП 2 се експонира от Генералния директор на ДСО “ИЗОТ” инж. Атанас Шопов (ние сме зад паравана и слушаме): “тази система  е предназначена за…регистрация на влизането и излизането в предприятията… Може да се инсталира дори в Кремиковци – на 16 портала, общо до 128 терминала…”

– И като влязат започват да четат вестници, кафета да пият и да чакат да си ходят. Измислете система, която да измерва кой колко работа е свършил – това каза Тодор Живков, но я записа като Държавна задача, за която лично ще се информира.

Заради проблеми с качеството имаше Държавно приемане на продукцията. В тези условия, в обявения срок, с готова документация за редовно производство, в това число и отраслова нормала, Държавната комисия с Председател инж. Лъчезар Попов, прие в 21 часа на 31.12.1981 (без никакви забележки) ПРОБНАТА СЕРИЯ (закупена още преди изпитанията от Изчислителния център на Централното управление на МК КРЕМИКОВЦИ). Три години по-късно дойдоха за резервни части – бяха износени четците (механично) и казаха, че не е спирала нито веднъж (денонощен режим 7/24).

За повече ИНФО моля потърсете инж. Лъчезар Попов

office@jumpopress.com  (тел.0899162392, 029783001), а също останалите живи участници в оригиналната разработка на хардуера и софтуера на АСКОП 2.

Regards, D.M.

Удостоверение за изобретение

АСКОП – карта за регистрация

Устройство за управление на магнитни ленти ЕС-5512

Приложение. Свързва селекторния канал на изчислителната машина с лентовите устройства.

Техническа характеристика. Предаването на данните между лентовото устройство и канала на централния процесор става на байтови блокове с минимална дължина 18 байта.

С помоща на вграден пулт за управление – котролера може да бъде включен в автономен режим. При автономния режим контролера  се отключва от канала без нарушение на работата на изчислителната машина и може да извършва операции по същия начин както ако е свързан с канала на процесора.

Към централния процесор се включва през селекторен канал. Максимална скорост за предаване на данни – 64 кб./сек. Елемантна база – ТТЛ интегрални схеми; Употребявана мощност 500 VA. Габаритни размери 1300Х750Х1600 мм.

Устройство за управление на магнитни дискове ЕС-5552

Сменяеми дискови пакети 100/200 МБ

Приложение. Предназначено е за управление на външни запонящи устройства на сменяеми магнитни дискови пакети.Устройството изпълнява следните функции: четене на информацията от адресното пространство на дисковете, включени към него; осъществява обмен на информация между дисковете и канала; контролира достоверността на информацията; контролира собственото състояние и състоянието на включените към него дискове.

Дискови пакети 317/635 МБ

Технически характеристики. Присъединяването на ЕС-5552 към централния процесор става през един от селекторните канали, което позволява включване на различни типове дискови устройства – според нуждите.

Благодарение на тези си характеристики, ЕС-5552 може да се включи към изчислителни машини, притежаващи селекторни канали – това са машини от единната серия за страните от СИВ и машини тип IBM – серии 360, 370, 43ХХ. Към контролера на магнитни дискове могат да се включат до 8 бр. дискови устройства.

Максималната скорост на предаване на данни – 156 кб./сек. Има встроена апаратура за контролиране обработката на информацията и проверка на работоспособността – за намиране на неизправности. Елементната база е интегрални схеми – тип ТТЛ. Употребявана мощност 560 VA; габаритни размери – 1200Х750Х1600 мм.

ЕС 2706 является болгарская разработка и доступен в двух версиях – для машинами из одной серии (ЕС) и мини-машин (СМ). В некоторых случаях комплектовался с IBM и PDP, посколко он совместим с AP 190 L компании FPS. В СССР работал с болгарскими и российскими ЕИМ. В основном используется для мульти-машинных комплексов для исследований в аэрокосмической промышленности, в нефтяной промышленности для предварительного расположения нефтяных и газовых месторождений в методе “взрыва”. Наибольший удельный вес на рынке в продаже матричних процессоров из стран-членов СЭВ имеет СССР.

ES2706 для своего времени является прогрессивной технологии для ускорения вычислительных процессов. Это стало возможным одновременное использование более чем одного процессора матричного калькулятора для ускорения процессов. Его использование началось в вместе с ЕС 1035 – болгарского производства и к другим машинам на одной серии, произведенной в России. В комплекте с ИЗОТ 1014 (EС 1037) была сделан высокая производительность сложной ЕС 1703 – центральный процессор и 4 шт.  матричныь процессоров . Это особенно пользуются в центрах обработки нефтяной промышленности как метод поиска нефти – где требуется обработки больших объемов данных, хранящихся на магнитных носителях. Идея использования матричных вычислений на сегодняшний день, и сегодня използуется- естественно, на другом уровне технологии.

1. Электронная вычислительная машина ЭВМ ЕС-1022.
2. Главный конструктор: Ростовцев И. К.; основные разработчики: Кривонос М. И., Шершень В. П., Чалайдюк, М. Ф., Коротченя М. И., Смирнов Г. Д., Ленкова В. М., Качков В. П.
3. Организация–разработчик: СКБ завода ЭВМ им. Г. К. Орджоникидзе; НИИЭВМ, Минск. Ведомство: Министерство радиопромышленности СССР.
4. Завод-изготовитель: Минский завод ЭВМ им. Г. К. Орджоникидзе МРП СССР; Брестский электромеханический завод МРП СССР; ЗИТ, НРБ, София.
5. Год окончания разработки: 1975.
6. Год начала выпуска: 1975.
7. Год прекращения выпуска: 1982.
8. Область применения: ЭВМ ЕС-1022 – усовершенствованная модель ЕС-1020, получившая широкое распространение. Применялась для решения широкого круга научно-технических, экономических, информационно-логических задач в режимах пакетной обработки, разделения времени, режимах телеобработки и удаленного доступа по телефонным и телеграфным каналам связи.
9. Число выпущенных машин: всеми изготовителями выпущено 3828 машин. Это наиболее массовая ЭВМ Единой системы ЭВМ стран социалистического содружества.
10. Структура ЭВМ. Архитектура ЕС ЭВМ-1: набор команд – 144 команды стандартного набора команд ЕС ЭВМ-1, ширина обработки – 16 двоичных разрядов, ширина выборки из ОЗУ – 32 разряда. Объем оперативного ЗУ на ферритовых сердечниках – 128-512 Кб. Средства прямого управления для создания двухмашинных комплексов. Универсальный интерфейс для связи с внешними устройствами. Два селекторных канала. Накопители на сменных магнитных дисках емкостью 29 Мб. Накопители на магнитных лентах с плотностью записи 64 импульсов на 1 мм.
11. Элементная база: интегральные микросхемы серии 155 (“Логика-2”). Расширенная номенклатура, включая микросхемы средней степени интеграции.
12. Конструкция: три стандартных шкафа ЕС ЭВМ-1, шкаф процессора, шкаф питания, шкаф ферритового ЗУ. В шкафах по две поворотные рамы с двумя панелями каждая. Размеры шкафа: 1200х750х1600 мм. Типовые элементы замены (ТЭЗ) размером 140х150 мм (стандартные ТЭЗы ЕС ЭВМ) Воздушное охлаждение с помощью стандартных вентиляторов ЕС ЭВМ. Питание от набора стандартных блоков питания ЕС ЭВМ.
13. Технология: двухсторонние печатные платы ТЭЗов изготовлялись методом сквозной металлизации. Монтаж панелей производился методом накрутки. Механизированная подготовка и установка элементов на плату ТЭЗа. Групповая пайка ТЭЗов волной. Полуавтоматический монтаж панелей и автоматизированный контроль монтажа панелей рам, шкафов. Создан целый ряд стендового оборудования, позволяющего механизировать операции монтажа и контроля. Дальнейшее развитие получили механизация и автоматизация производства ТЭЗ. Был изготовлен ряд стендов и контрольно-измерительных приборов, в первую очередь для ТЭЗ памяти. В результате трудоемкость изготовления ТЭЗ стала минимальной в отрасли. Были усовершенствованы формообразующие методы механической обработки.
14. Программное обеспечение: с машиной поставлялась дисковая операционная система (ДОС-2.1), включающая в себя кроме управляющих программ, поддерживающих одновременное прохождение трех рабочих программ, трансляторы с языков Ассемблер, РПГ, Фортран-4, Кобол, ПЛ-1, а также системные обслуживающие программы и комплект программ технического обслуживания. Обеспечивалась также работа с операционной системой ОС 4.1.
15. Технико-эксплуатационные характеристики: производительность – 80 тыс. операций в секунду по смеси Гибсон-3. Занимаемая основным комплектом площадь – 108 кв. метров. Рабочая температура окружающего воздуха – 5-40оС. Мощность, потребляемая основным комплектом, 25 кВА.
16. Особенности ЭВМ. ЕС-1022: полностью сохраняет конструктивную и технологическую преемственность с ЭВМ ЕС 1020 и имеет ряд преимуществ:
    • быстродействие увеличено в 6 раз;
    • расширена емкость оперативной памяти;
    • использована расширенная номенклатура микросхем серии 155 (“Логика-2”).

<strong>ЭВМ ЕС-1022 в Китае – 1981 г.</strong>

Литература

1. Качков В. П., Кондратьев А. П., Ленкова В. М., Ростовцев И. К., Смирнов Г. Д. Электронная вычислительная машина ЕС-1022. М., Статистика, 1979.