Разработчици: Главен конструктор – Пржиялковский В.В. Заместник-главен конструктор – Смирнов Г.Д. Основни конструктори: Мальцев Н.А., Волков Л.И., Чалайдюк М.Ф., Качков В.П., Асцатуров Р.М.

Организация – разработчик – НИИЭВМ г. Минск. МРП СССР

Заводи-производители:

Мински завод ЕИМ им. Г.К, Орджоникидзе МРП СССР,

Брестски електромеханически завод МРП СССР,

Български завод ЗИТ г. София.

Година за край на разработката – 1971 год.

Година за начало на производството – 1971 год.

Година за край на производството – 1975 год.

Област на приложение : Изчислителни центрове на предприятия, обединения, ведомства. Научно-технически и планово-икономически задачи.

Количество на произведените машини:

1. • Мински завод-595 бр.
   • Брестски завод- 60 бр.
   • Завод ЗИТ – около 100 бр.
2. Структура на ЕИМ :
3. Архитектура ЕС ЕИМ- серия 1.(други модели –  ЕС-1010, ЕС-1021, ЕС-1030, ЕС-1040, ЕС-1050)
4. Разрядност – 8 разряда.
5. Набор команди – 144 команди стандартен набора команди от ЕС ЕИМ-серия 1.
6. Обем на оперативната памет на ферити – 64- 256 Кбайта.
7. Средства за пряко управление за създаване двумашинни комплекси.
8. Универсален интерфейс за връзка с външни устройства.
9. Три селекторни канала.
10. Дискова подсистема на сменни магнитни дискове с обем 7.25 Мбайт.
11. Лентова подсистема с плътност на записа 32 имп. на мм.

Процесор ЕС-1020-Б

Елементна база – интегрални микросхеми серия 155 ( Логика-2).

Конструкция – три стандартни шкафа ЕС ЕИМ-1, шкаф процесор, шкаф захранване, шкаф феритно ОЗУ. във всеки шкаф 2 отварящи се рами с два панела всяка. Размери на шкафа: 1200х750х1600 мм. Типови елементи за замяна (ТЕЗ) с размери 140х150 мм. Въздушно охлаждане с помоща на стандартни вентилатори ЕС ЕИМ. Стандартни блокове захранване за ЕС ЕИМ.

Технология: Двуслойни печатни платки с метализация. Монтажа на панелите се прави чрез завиване. Механизирана подготовка и монтаж на елементите върху платките. Запояване със спойка вълна. Полуавтоматизиран монтаж на панелите и автоматизиран контрол на монтажа на панелите на рамите. Стендово оборудване, позволявщо да се механизират операции по монтажа и контролирането.

Програми. С машините се доставяла дискова операционна система (ДОС), включваща в себе си освен управляващи програми, осигуряващи одновременно изпълнение на три работни програми, компилатори от Асемблер, РПГ, Фортран-4, Кобол, ПЛ-1,а също системни обслужващи програми за системата за тестване и контрол на устройствата.

Технически характеристики.

Производителност – 20 хил. операции в секунда по смес Гибсон-3.

Заемана площ на основен комплект – 80-100 кв. метра.

Работна температура – 5-40°С. Мощност, употребявана от процесора – 4.5 кW.

Особености на ЕИМ ЕС-1020:

Първата ЕИМ от Единната система ЕИМ на социалистическия лагер.

Първата ЕИМ, обеспечаваща пълна информационна и програмна съвместимост с широко распространените западни ЕИМ за общо предназначение.Пълна програмна съвместимост с IBM 360.

Литература

1. Пржиялковский В.В., Смирнов Г.Д., Мальцев Н.А., Асцатуров Р.М., Качков В.П., Голован А.К. “Электронная вычислительная машина ЕС-1020”, Москва, “Статистика” 1975 г.
2. Внедрени 9 патента, главния – “Система за обработка на данни” а.с. СССР № 433404 от 30. 02. 1974 г. Автори – Пржиялковский В.В. Смирнов Г.Д. Мальцев Н.А. и др.
3. Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/1-20.htm

ИЗОТ1014 вошел в регулярное производство в 1987 году полностью совместим с предыдущими вычислительных машин из ЕС-ЕИМ – производство ЗИТ и американские IBM Series 360, 370 и 43xx, с улучшенными техническими характеристиками. Впервые в болгарской вычислений стали использовать схемы с высокой степенью интеграции.

При сертификации машины в серии ЕС 4, она получила код ЕС 1037 и как таковой был продан в странах Советского Союза и СЭВ.
В комплекте с 4 шт. матричные процессора  продавалас как высокопроизводительны комплекс ЕС 1703.

Ниже приведены основные технические характеристики:
– Объем оперативной памяти – до 16 МБ с 333 nanosekudi цикла;
– Средняя производительность – 1,2 Mflopsa;

  – Объем оперативной памяти – 32 Кбайт;

  – Объем кэш-памяти – 32 МБайт цикла 50 наносекунд;
– Цикл компьютера – 50 наносекунд;
– 8 универсальных каналов, они могут работать в блокмултиплексном, байтмултиплексном или селекторном режимов в соответствии с типом периферийных устройств, которые должны быть включены. Тип канала может быть установлен с помощью панели управления. Скорость канала имеет 2,5 Мбайт в секунду.

ЕС 1703 – Высокая производительность комплекс

– Объем внешней памяти – до 9000 Мб;
– Размеры – 2500 x 1100 мм;
– Объем 1,2 кубических метров.
– Вес – 500 кг.
– Потребляемая мощность – 4,5 кВт.

Цех наладки ИЗОТ 1014Е

Программное обеспечение полностью совместимо с ЕС – EIM-Ryad 4. Работа под управлением всех операционных систем в своем классе – OS 6.1 OS 7 и CBM – российского производства. Он совместим с операционными системами на IBM – OS / VS1, MVS / SP и DOS / VSE.

Завод Вичислительны техники – СОФИЯ

Краткая история периода 1968-1977 года.

Завод Вичислительны техники был основан 12-го постановлением Совета Министров 17.11.1967, с целью создания цифровых вычислительных электронных, электронные калькуляторы и другие вычислительные ресурсы.Из-за отсутствия собственного производственного объекта, завод расположен временно в здании Научно-исследовательского института автоматизации  на улице “Йордан Вишеградски” 46 -. София, РНС Кирков.На основании пункта 2 пункта 6 РМС 358 6.09.1968 г. ИК в МС выносится решение 9/15/1968 о выделения  земельны участок площадью 200 гектаров к северу от дороги София-Пловдив на седьмом километре, против БАН и в 1968 году началось строительство собственного здания завода, которое закончилос 1972/73 год.

В письме 5235 от 08.01.1971 Комитета по науке, технического прогресса и высшего образования на основе Декрета 24 1971 – основан вычислиелны центр.

С сентября 1972 года на заводе создается производственно-учебный центр.

Завод руководит директор, заместители директора, есть направленности и бизнес-консультации. В администрации раздельные производственные, технические, экономические и коммерческий отдел.

Источник: Фонд 2423 Государственный архив София, Болгария.

ЕС 1022Б – Технически характеристики

1. 1. Eлектронна изчислителна машина ЕС-1022.(други подобни модели ЕС-1010М, ЕС-1011, ЕС-1012, ЕС-1032, ЕС-1033, ЕС-1052)
2. 2, Главен конструктор: Ростовцев И. К.; основни конструктори: Кривонос М. И., Шершень В. П., Чалайдюк, М. Ф., Коротченя М. И., Смирнов Г. Д., Ленкова В. М., Качков В. П.
3. 3, Организация–разработчик: СКБ на завод за  ЕИМ “Г. К. Орджоникидзе”; НИИЕИМ, Минск. Ведомство: Министерство на радиопромишлеността на СССР.
4. Заводи-производители: Мински завод ЕИМ “Г. К. Орджоникидзе” МРП СССР; Брестски електромеханически завод МРП СССР; ЗИТ, България, София.
5. Година на завършване на разработката: 1975.
6. Година на начално производство: 1975.
7. Година за прекратяване на производството: 1982.
8. Области за приложение: ЕИМ ЕС-1022 е усъвършенстван модел на ЕС-1020  получила  широко разпространение. Използвала се за решения на научно-технически, икономически, информационно-логически задачи в режим на пакетна обработка с разделяне на времето между потребителите, в режим телеобработка и отдалечен достъп по телефонните и телеграфни канали за връзка.
9. Брой произведени машини: от всички производители са произведени общо 3828 машини. Това е най-масово разпространената ЕИМ в страните от Социалистическия лагер.
10. Структура на ЕИМ.
11. Архитектура ЕС ЕИМ-сeрия 1:
12. набор команди – 144 команди стандартен набор команди на ЕС ЕИМ-серия 1,
13. ширина на обработка – 16 двоични разряда,
14. ширина на думата на  ОЗУ – 32 разряда. Обем на оперативната памет – ОЗУ на феритни сърцевини – 128-512 Кб.
15. Средства за пряко  управление за създаване на  двумашинни комплекси.
16. Универсален интерфейс за връзка с външни устройства. Два селекторни канала.
17. Дискова подсистема на сменни магнитни дискове с обем 29 Мб.(контролер и до 8 бр. дискови устройства)
18. Лентова подсистема на магнитни ленти с плътност на записа 64 импулса на 1 мм.
19. Елементна база: интегрални микросхеми серия 155 (“Логика-2”). Расширена номенклатура, включваща микросхеми със средна степен на интеграция.
20. Конструкция: три стандартни шкафа ЕС ЕИМ-1, шкаф процесор, шкаф захранване, шкаф феритно ОЗУ. В шкафовете по две отварящи се рами с по два панела всяка. Размери на шкафа: 1200х750х1600 мм. Типови елементи за замяна (ТЕЗ) с размери 140х150 мм (стандартни ТЕЗ-ове ЕС ЕИМ) Въздушно охлаждане с помоща на стандартни вентилатори ЕС ЕИМ. Захранване от набора стандартни блокове за захранване  ЕС ЕИМ.
21. Технология: двустранни печатни платки ТЕЗ-ове, се изготвят по метода на пълна метализация на отворите. Монтажа на панелите се прави по метода на  завиване. Механизирана подготовка и монтаж на елементите върху ТЕЗ-вете. Общо запояване на ТЕЗ-овете на спойка вълна. Полуавтоматичен монтаж на панелите и автоматизиран контрол на монтажа на рамите и шкафовете. Създадено е  стендового оборудване, позволяващо да се механизират операциите по монтаж и контрол. По нататъшно развитие по механизация и автоматизация на производството на ТЕЗ-ве. Конструирани са и са изготвени стендове и контролно-измерителни прибори, на първо място за ТЕЗ памет. В резултат трудоемкостта за изготвяне на ТЕЗ става минимална в отрасъла. Усъвършенствани са формообразущите методи за механична обработка.
22. Програмно осигуряване: с машината се доставя дискова операционна система (ДОС-2.1), включваща в себе си освен управляващи програми, поддържащи едновременна обработка на три работни програми, транслатори на  Асемблер, РПГ, Фортран-4, Кобол, ПЛ-1, а също системни обслужващи програми и комплект програми за техническо обслужване. Обеспечена е също и работа с операционна система ОС 4.1.
23. Технически характеристики: производителност – 80 хил. операции в секунда по смес Гибсон-3. Заемана площ на основен комплект – 108 кв. метра. Работна температура на въздуха – 5-40оС. Мощност, употрбявана от основния комплект, 25 кW.
24. Особенности на ЕИМ. ЕС-1022: напълно съхранява конструктивна и технологическа приемственост с ЕИМ ЕС 1020 и има редица преимущества:
    • бързодействието е увеличено в 6 пъти;
    • расширен е обема на оперативната памет;
    • исползвана е расширена номенклатура от микросхеми серия 155 (“Логика-2”).

Литература

1. Качков В. П., Кондратьев А. П., Ленкова В. М., Ростовцев И. К., Смирнов Г. Д. Электронная вычислительная машина ЕС-1022. М., Статистика, 1979.
2. Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/1-22.htm

Работя в ЗИТ от 1973 г. – като млад инженер по ИТ – настройчик на ЕИМ, сервизен инженер, началник цех, началник производство, производствен директор, директор изчислителен център, изпълняващ длъжността „Директор“ от 1985 г. до разпродажба на завода.

От всички места съм виждал ЗИТ.

Ще започна от 1973 г., когато видях бъдещия си началник Евгени Дамянов по пижама и с четка за зъби в устата да тича из цеха и ми каза: „Тук се спи момче“. Това беше Великото време за ЗИТ. Отидох при гаджето ми и й казах: „Трябва да се женим ако искаш деца. Тук се спи“. И тя започна да ми носи ядене в месал (тогава нямаше торбички). Това беше времето, когато се внедриха крадените технологии за големи ЕИМ. Но срещу износа на машини и технологии получавахме от СССР (бивша Русия) всичко, което беше необходимо за България в енергетиката – нефт, газ и оръжия. Работеха 1200 инженери и техници. Инженерите ги освобождаваха и от редовна военна служба.

Инж. И. Стамболийски

ЗИТ имаше цехове за спомагателни производства във Вършец, Поморие и Бобошево – Кюстендилско.

Второто преломно време беше 1985 г., когато по редовно купена технология започна внедряване на ЦПУ-та от Фанук. От ЗИТ бяха взети Базата за развитие, най-кадърните специалисти и прехвърлени в „Технотроника“ под ръководството на инж. Радка Мутафова – технически директор и ръководител на Базата и инж. Чолаков – министър, директор А. Бъчваров. Тогава ме назначиха директор в ЗИТ и с много усилия и воля под ръководството на акад. Стоян Марков беше внедрена една оригинална IBM машина ИЗОТ – 1014E.

Руснаците не искаха да повярват на очите си, че има такова нещо (нямаше интернет). С паралелния процесор (матричен процесор) беше изстреляна руската совалка „Буран“. ИЗОТ – 1014E работеше във всички важни руски центрове, включително военни и научни.

По-късно 1990 г. с матричния процесор отидох във фирма на НАСА – FPS и те бяха готови да ни дадат пазара си в Европа, но с гаранция на правителството, че няма да ходят машините в СССР. Този процесор едва се правеше в Китай и се пазаше с калашник на входа на цеха (видял съм го). Тогавашното правителство не се престраши. Роди се и първото българо-американско дружество „ЗИТ – Пертек“ за лентови устройства. Американците имаха такова дружество само с Франция.

Друг преломен момент беше, когато в съдружие с „Елмет инженеринг“ (военна фирма), Ирак искаше да купи всички технологии срещу нефт (колкото искаме). Но нямаше кой да подпише договорите 1994г. – 1995г.

1995 г. – 1996 г. се водеха и преговори с фирмите от ЮАР, които трансплантираха първото сърце и имат завод за електромедицинска апаратура. Договорихме да прехвърлят технологиите в ЗИТ, но тогавашния министър на здравеопазването Иван Черноземски не се съгласи да бъде ЗИТ, а те нищо не направиха.

Започна планирания глобален упадък на икономиката в България.

От обеми 300 млн. долара, започнахме да правим касови апарати, проверка на електромери, със стотина хиляди лева годишно.

По време на приватизацията ЗИТ също беше разпродаден, но с много усилия от направените дружества ЗИТ – съответна фирма, която произвеждаше и сега работят успешно, МДК na Митко Димитров, Бимко на Г. Бучков, Валена – на Мето, Пан Сервиз на Ивайло Тодоров, INTECH на Веселин Трифонов, ВКВ-5 на Венчо Велинов, Контракс на Д. Йорданов, Ани-17 на Анелия Иванова, Мис Петра на Иван Стамболийски, ЕТА-17 на Петър Бакалов (от Технотроника), ZIT International на Биляна Николаева (носи и знака на ЗИТ), В. Костов – Инвест на Васил Костов, Валентино на Валя Асенова. Повечето не издържаха на схемата в България.

Празните корпуси се напълниха постепенно и сега няма къде да се паркира.

Но това не е величието на ЗИТ, когато 1991 г. – 1992 г. ЗИТ кръстиха „Завод за изкупуване на Татри“, за 2 машини ИЗОТ 1014, внесохме 100 товарни Татри, които правителството не можа да договори и много други бартери, като първите персонални компютри от USA фирма, първите западни телевизори, дамски обувки, багери, западни автомобили и други. С инициатива и средства на ЗИТ се „роди“ техникума „Джон Атанасов“, който и сега ражда специалисти и за ЕО.

ЗИТ направи първия ведомствен блок като ГД (гражданско сдружение) с тухли по проект от МС, производствени цехове в Бобошево, Вършец, Поморие с хотел, защото тук не стигаха работници.

Базата на Щъркелово гнездо, започната от стария директор инж. Ботев, беше за отмора на работниците.

Всичко, което се направи в Банско, беше започнато от ЗИТ.

Продукцията на ЗИТ се изнасяше не само в Русия, но и в Германия, Чехия, Румъния, Сърбия, Черна гора, Индия, Етиопия, Узбекистан и др.

Това е, за да знаят поколенията и че първата изчислителна машина 1967 г. – 1971 г. е направена в ЗИТ по официален лиценз на Фуджицу с името ЗИТ 151 под ръководството на родоначалника на българската ИТ Иван Попов.

С поздрав, Иван Стамболийски

тел. за връзка:  0888 23 13 20

Кирил-Боянов

Иван Николов Попов е член на Политбюро на ЦК на БКП от 19 ноември 1966 до 29 март 1976 г. (ХІ конгрес на БКП). Заема и държавни постове: председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес от 27 ноември 1962 до 9 юли 1971 г.; заместник министър-председател е от 9 юли 1971 до 1 септември 1974 г.; министър на машиностроенето от 9 юли 1971 до 13 юли 1973 г.; заместник-председател на Държавния съвет на НРБ от 1974 до 1976 г.; народен представител е от 1962 до 1990 г.

Роден е във Велико Търново. От 1921 г. членува в БКМС. За политическа дейност е осъден на две години затвор (1925–1927). През 1930 г. завършва математика в СУ, а през 1933 г. и електроинженерство във Висшата национална школа по електротехника и хидрология в Тулуза, Франция. В периода 1930–1931 г. е асистент в СУ. Работи в електрически заводи в Париж (1933–1934). След завръщането си в България основава предприятие за битови електроапарати в София (1934–1941). В годините на Втората световна война е инженер-изследовател и конструктор в завода “Агро Лукс” (1941–1945), а след нея и директор на заводи “Ганц” в Будапеща (1945–1948). В периода 1945–1949 г. става член на Унгарската комунистическа партия.

През 1949 г. се завръща в България и влиза през 1950 г. в БКП, а през 1961 г. е избран в ЦК на БКП. Работи в Държавната политехника (МЕИ), където през 1949 г. става доцент, а от 1953 г. е професор по конструкции на електрически машини и ръководител на катедра “Конструкции на електрическите машини и апарати”, на катедра “Проектиране на електрически машини”, и на катедра “Електрически машини и апарати”. В периода 1949–1951 г. е директор на Силнотоковия завод “Васил Коларов” в София и главен директор на обединение “Елпром” (1951–1952). Основател и ръководител на Секция “Електропромишленост” в Научноизследователския институт по електрификация към Министерството на електрификацията (1955–1957). В периода 1956–1958 г. е заместник-ректор на ВМЕИ, а през 1962 г. и ректор.

Директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност в Берлин, ГДР (1958–1962). Председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи (1977–1989). През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН, през 1966 г. става член на Академията за наука и изкуства в Тулуза, Франция, доктор на Висшето техническо училище в Илменау, ГДР (1970), почетен член на Съюза на германските инженери, ФРГ (1987). Инициатор за производството на изчислителна техника и електроника в България.

Източник: http://politburo.archives.bg/en/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1970-1979/118

Русия за Българската изчислителна техника

Превел:      Венчо Велинов

Коригирал: Евгени Дамянов

България, дълго време предствлявала типично аграрна страна, започва създаването на собствена електронна промишленост през 1945 г. с мероприятия по внeдряване и производство на радиотехнически устройства.

Началото на дейностите по създаване на собствена изчислителна техника се отнася към 1960-а год., обаче и тогава не е излизала от рамките на  теоритични изследвания на Математическия институт на Българската академия на науките. По това  време много български студенти постоянно получавали образование във висшите учебни заведения на СССР, ГДР и други социалистически страни, полагайки научната основа за развитие на изчислителната техника в самата България. Правителството на страната е предприемало всички мерки по развитие на собствено висше техническо образование, и не е удивително, че нивото на квалификация на българските учени и специалисти растял много бързо.

Първият български център по изчислителна техника се открива на 1 юли 1961 г. В него работели основно математици, завършили Софийския университет. Под ръководството на Любомир Илиев, Благовест Сендов и Борис Боровски първия български компютър “Витоша” бил внедрен в експлоатация през 1963 г. Това била едноадресна машина на електронни лампи и с магнитен барабан, притежаващ обем 4096 40 битови думи. Скоро след това последвал мини-компютър ЕЛКА-6521.

Търговското производство на ЕИМ започва през 1967-1968 г. в  Завода за изчислителна техника в София. Първата ЕИМ в България ЗИТ-151 е произведана по лиценз на японската компания Fujitsu и е прототип на нейния модел Facom 230-30. Приета е в експлоатация през 1969 год. Машината е била оборудвана със електронни елементи, внос от Япония. Тези компютри вече били снабдени с компилатори за Фортран и Кобол. Към края на 1960-те години започнали да се произвеждат български транзистори по френски лиценз. Производството се  основавало на технология MOS.

В началото на 1969 г. правителството провело различи реформи по усъвершенстване системата за  управление на икономиката и нейното развите. В съответните официални документи се появили изисквания за внедряване на комплексна автоматизация и кибернетизация на производството  и управлението. Основното направление за развитие се заключвало във световно развитие на системи и технологии за  обработка на данни. В този  период започнало и встъпването на България в проекта ЕС (Единна Система). През 1967 г. България приела активно участие в първите преговори за съвместно развитие и единна техническа политика в областта на ЕИМ, в резултат на което  било подписано (многостранно) споразумение за сътрудничество. През 1969 г. били създадени Междуправителствена комисия и Съвет на главните конструктори по изчислителна техника за разработване на ЕС ЕИМ.

Всички тези концепции се реализирали по пътя на създаване на три големи държавни обединения:

• Държавно Стопанско Обединение “ИЗОТ”;
• Държавно Стопанско Обединение по електронни компоненти;
• Държавно Стопанско Обединение “РЕСПРОМ”.

ДСО “ИЗОТ”, расположено в София, отговаряло за научните изследвания, развитието и производството. Сред българските организации, заети с производство на ЕИМ, то, безспорно, станало най-важното проектно-производствено обединение. В състава на ДСО “ИЗОТ” влезли следните ведущи предприятия:

• Софийския завод за изчислителна техника;
• заводите по производство на запаметяващи устройства в  Пловдив, Стара Загора ДЗУ, Велико Търново и Бургас;
• фабрика за магнитни дискове в Пазарджик;
• завод “Оргтехника” с лаборатория за техническо развитие в Силистра;
• фабрика за пишещи машини в Пловдив;
• завод “Електроника” в София;
• завод за организационна техника в Самоков;
• завод за механични конструкции в Благоевград;
• завод за печатни платки в Русе;
• ремонтна фабрика “Канцеларски машини” в София;
• завод “Аналитик” в Михайловград;
• завод “Климент Ворошилов”, произвеждащ периферни и радиорелейни системи;
• завод във Варна;
• завод “Електра”, завод за производство на електронни компоненти и сервиз на изделия ИЗОТ в София. ИЗОТ също включвал много НИИ и центрове за техническо развитие.

Българските специалисти бързо направили кооперация с минските колеги, имащи голям опит в разработването на  ЕИМ от серия “Минск”. Скоро се появили съвместни колективи, бързо решаващи доста сложни проблеми, като:

• определяне на архитектурата на машините, нейното  микропрограмно управление, организация и структура на каналите и интерфейса, аритметично-логическото устройство и т.н.;
• исползване на нови интегрални схеми при конструиране на големи изчислителни устройства в системите от трето поколение;
• разработване на конструкции, основаващи се на модулен принцип;
• решаване на сложни конструктивни и технологически въпроси при разработване на оперативни памети;
• създаване на основите за съвместна работа по автоматизация на проектирането.

През 1970 г. бил учреден Икономически съвет по електронни компоненти с директор в Ботевград. Той обединявал десет производствени предприятия, а също и изследователски и проектни институти. На този съвет се възлагали отговорността за производство на транзистори, силициеви диоди, интегрални превключватели, кондензатори, резистори и т. н.

Заедно със значителните инвестиции в тези предприятия, направени от съответните съветски организации, били сключени договори за кооперация и голяма практическа помощ, оказвана от Съветския Съюз във всички производствени области в течение на много години. По такъв начин България бързо заела важно място сред страните на СИВ — производители на ЕИМ, а по-късно успява да изнася значителна част от  своята електронна продукция в СССР. През 1980-е години, особено с появяването на малки и персонални ЕИМ, българските запаметяващи устройства на магнитните дискове ИЗОТ станали особено популярни сред съветските потребители.

От  началото на 1970-е години основа за българо-съветското сътрудничество станало също съвместното производство на ЕИМ ЕС-1020, начело с научно-изследователския институт в Минск и Института за изчислителна техника в София.

Производството на тези машини в завод “Орджоникидзе” в Минск и на българския вариант на ЕС-1020, показано на изложба “ЕС-73” в Москва, ознаменува  важен етап в развитието на българското производство на изчислителна техника, което в крайна сметка създало необходимите условия за внедряване на средства за автоматична обработка на информация и в българската икономика.

Моделът ЕС-1020 е от първата серия машини ЕС и се произвежда в периода 1973-1976 г.; след нея последвал подобрения модел ЕС-1022. В същото време започнало развитие на втора серия. СССР и България започнали съвместна разработка на машина ЕС-1035. Минския завод “Орджоникидзе” произвеждал процесора, а запаметяващите устройства (магнитни дискове и магнитни ленти) се изготавяли в България. Паралелно машина ЕС 1035 се произвежда и експортира от ЗИТ София. Търговското производство на ЕС-1035 започнало през 1980 г.

По такъв начин  ставало и сътрудничеството със СССР в  производството на мини и микромашини, което включвало икономическо планиране, и разработка на методи и тяхното приложение в различни области. Затова през 1977 г. било  създадено специално съвместно конструкторско бюро “Интерпрограма”.

Заедно с активното участие в програмата ЕС ЕИМ, където България участвала в съвместни програми с всички страни от СИВ, също участва и в  проекти за създаване на малки машини СМ ЕИМ.

Извън рамките на тези проекти в Софийския завод “Електроника” били произведени и внедрени в серийно производство малки модулни мини-ЕИМ ИЗОТ-0310, тъй като от  ръководствата се отбелязвала важната роля на системи, направени на мини-машини в различни области на промишлеността, селското стопанство,  административната работа и т. н. Опита, получен от българските специалисти в съвместната работа, помогнал за успешното решение на сложни проблеми, възникнали при самостоятелните разработки. В НРБ били създадени дискови подсистеми  със сменни дискове, магнитни платки за микроустройства памет, лентови подсистеми и магнитни ленти различни типове, в това число и за запаметяващи устройства на магнитни касети. Също се произвеждали и устройства за управление на периферна памет и регистриращи устройства на магнитни ленти, устройства за въвеждане на информация на перфокарти, принтери, монитори и други устройства за обработка на данни (комутатори, модеми, терминали, мултиплексори и т. н.).

Сред най-известните примери може да се назоват сериите външни запомнящи устройства (ВЗУ) на сменни магнитни дискове ЕС-5052 (с обем 7,25 Мб на пакет), ЕС-5061 (29 Мб на пакет) и ИЗОТ-1370, а също ВЗУ на магнитна лента ЕС-5012 М и ЕС-5012-01, предназначени за работа както с машини ЕС, така  и с ЕИМ “Минск” и “Одра”, а също малки лентови подсистеми ИЗОТ-1006 и ИЗОТ-5004 Е. Техните характеристики удовлетворявали изискванията на потребителите при създаване на системи на базата, както на  големи, така и на малки ЕИМ. В края на 1970-е години по програмите ЕС и СМ обединение ИЗОТ също произвеждало устройство за обработка на текстове ИЗОТ-1002-С.

В края на 1970-е години било създадено българско лентово устройство ЕС-9002, в което информацията се въвеждала на лента непосредствено от клавиатура. То се ползвало с голямо търсене не само в България, но и в СССР. Не по-малка популярност придобило и запомнящо устройство на магнитен диск ЕС-5074. По късно произведената система ЕС-9003 представлявала добро средство за подготовка на данни на магнитна лента с помоща на клавиатура под управлението на мини-ЕИМ. Тази система заменяла всяко устройство за подготовка и предварителен контрол на въвежданите данни.

Важен момент било внедряването на комплексни системи за телеобработка на данни ЕСТЕЛ. Системата ЕСТЕЛ представлявала  комплекс апаратни и программни средства, ориентирани към исползване на ресурси на централната ЕИМ от множество отдалечени потребители. За това трябвало наличието на  ЕС-ЕИМ и добре развити телефонни връзки. Всички горепосочени устройства се произвеждали за ЕСТЕЛ (или с отчитане на нейните изисквания). Нейните параметри съответствали за машини ЕС, и всички устройства били напълно съвместими. Всичкото необходимо ПО също напълно съответствало на стандартите ОС – ЕС. Тези системи се комплектовали не само от български, но и от съветски и унгарски компоненти.

За отбелязване е , че въпреки  скромния опит при промишлено производство, качеството на българските запаметяващи устройства, периферия и т. н. било напълно удовлетворително. Често то превъзхождало и нивото на качество на сходните съветски модели. Високо качество на съветското масово производство почнало да се  достига твърде късно. Определена отрицателна роля изиграли много сложното разделяне  на функциите между производителите и безмислените бюрократични спънки, които често усложнявали, или даже забавяли съвместната работа.

Въпреки това, сътрудничеството със СССР осигурявало на НРБ високи темпове на развитие. По официални данни ръстът на производство на ИЗОТ (имащо най-високи темпове) в 1970-е години бил до 30% за година. За периода на 6-тата петилетка (1970-1975) обемът на производство на ИТ(изчислителна техника) се увеличил 10 пъти, при това до 80% от продукцията се изнасяла в страните от  СИВ.

България също правела съвместни разработки с заводите “Karl Zeiss” и предприятията Robotron в ГДР, завод TESLA в Чехословакия, обединение MERA в Полша, с УНР, СРР и Куба.

Освен ЕИМ в НРБ се създавали широка гама микрокалкулатори “Елка”: “Елка-101” (-110, -130, -135), серия  калкулатори за икономически сметки  “Елка-50” (-51, -53, -55) и микрокомпютри за научни расчети “Елка-58”, -59. Електронните касови апарати “Елка-89” можели да работят не само автономно, но и като терминали в състава на системи за управление на търговски обекти на базата на мини-ЕИМ ИЗОТ-0310. Касовият апарат “Елка-88” за предприятия за обществено хранене бил по същество специализиран компютър, позволяващ да се  правят всички видове расчетни операции, необходими в дадената сфера.

За счетоводни и управленчески системи се произвеждали буквено-цифрово печатащо устройство ИЗОТ-132-Д и ЦПУ МИНИПРИНТ-45 и МИНИПРИНТ-77, а също пишещи машини “Марица” и различни микропроцесори.

Може също да се отбелижи, че благодарение на своята активна политика в областта на развитие на изчислителна техника, България успяла да си  позволи определен разкош, разработвайки различи системни решения за общо приложение, например в административните и управленчески системи, науката и техниката, а също в производство на технологически системи и процеси.

Източник:http://www.computer-museum.ru/histussr/sev_it.htm